„Преживях почти всичко, което може да се случи в човешкия живот. Видях голяма част от света, бях щастлив и ужасно нещастен – особено след смъртта на дъщеря ми – умирах от страх през войната, макар че имам…
Стефан Костов е сред най-значимите български комедиографи в периода между двете световни войни, който след Иван Вазов, Алеко Константинов и Антон Страшимиров продължава развитието на различни поджанрове на комедията в българската литература. Създава дванайсет многоактни и пет…
Нарича себе си „рицарят на белия лист”, „бленуващ човек”, а „поезията е съдба”, на която издържа с удоволствие. Чужд на всичко делнично, слаб, брадясал, същински отшелник, той живее в свой свят насред забързаната столица. „Не обичам софийските…
„Театралното, респективно актьорското изкуство, третира най-сложната област на живота – човешката душа и отношения. Разбира се, актьорският талант е задължителен и той съдържа в себе си и морални компоненти, т.е. поредица от нравствени и професионални императиви, от…
Петър Славински (19 март 1909 – 24 октомври 1993) е писател и драматург, с дългогодишно творческо присъствие в нашата литература. Над 50 заглавия – десетина романа, единадесет драматургични произведения, от които три комедии (в съавторство с Боян…
„Аз съм един скептичен романтик, макар че съм способен да правя и много весели спектакли. Заради възрастта не мога да продължавам да бъда наивник, какъвто бях през годините. Признавам, че наивността ми помагаше в професията. За твореца…
Споделени мисли за изкуството, неговия път на творец и вечните послания – запис Златен фонд на БНР, 1979 година: Художникът Васил Стоилов (29 февруари 1904 – 13 февруари 1990) е сред най-видните личности, дошли на този свят…
Той никога не се е стремял към Европа, защото винаги ѝ е принадлежал. Изкуството му, дълбоко национално по дух, излиза далеч извън границите на регионалната значимост. И напълно естествено ЮНЕСКО го обявява за световна личност на 1999…
„Фурия, НЛО, несравним талант”, са част от комплиментите, които Татяна Лолова получава за сценичните си преобразования през годините. А за критиката тя е „актрисище”. „Никога не съм мечтала да бъда нещо друго освен актриса. Знаех, че изкуството…
Кузман Шапкарев (1 февруари 1834 – 18 март 1909) е роден в Охрид във време, когато българите на Балканите носят историческата отговорност да легитимират своята идентичност. От родния си град Шапкарев пише на Георги Сава Раковски през…