„Един ден в София ме срещна братът на Челкаш, Евгени Коцев, и ме помоли да му партнирам на изпита за школата на Народния театър. Но комисията реши, че и аз съм кандидатка, открили в мен някаква особена…
Литературното наследство на Петко Ю. Тодоров – разкази, идилии и драми, създадени в края на XIX и първото десетилетие на XX век – обхваща един от най-самобитните и оригинални страници на нашата белетристика до Първата световна война.…
Сред художниците, чието творчество оформя облика на България от XX век, безспорно се нарежда и Стоян Венев (21 септември 1904 – 20 март 1989) – живописец, карикатурист и график. Той е сред големите имена в българската живопис,…
„В каталога на Националната библиотека, в света от спомени на студенти и учени остава и още един – Милчо Лалков. Неговите книги са онази необикновена бленда от академизъм, въображение и перо на писател, която може само да…
Все по-малко се помни кой стои зад това име. Приживе един от приятелите му – прекрасният наш поет Александър Геров, казва: „Вутимски е много по-добър поет от мен.” Друг един голям майстор на стиха – Валери Петров,…
С името му се свързват театрите в Плевен, Русе, Бургас. Директор е на Държавния сатиричен театър, главен режисьор на Софийската опера и Народния театър. Боян Дановски (19 август 1899 – 9 март 1976 ) се ражда в…
„Театърът изглежда ме е избрал без аз да знам. Като малък ме гласяха за цигулар. Бях силен ученик и ме избраха да ръководя училищния драм състав — спомня си Васил Димитров — Не свирех на нищо, само дирижирах…
Кнут Хамсун е сред най-изтъкнатите скандинавски автори на художествена проза и писателят, с чието име е свързано създаването на първия модерен роман в норвежката литература — психологическата книга „Глад“, издадена през 1890 година. Творчеството му носи усещане…
Димитър Манчев в ролята на Булингер, откъс из „Швейк през Втората световна война” от Бертолд Брехт – участват Георги Калоянчев и Васил Попов. Запис 1977 година, Златен фонд на БНР: Димитър Манчев (17 юли 1934 – 14…
Нейчо Попов поднася поздравления от името на Сатирата по повод 25-годишнината на Музикалния театър, запис 1973 година, Златен фонд на БНР: „Смехът идва от смешното, следователно той пречиства и облагородява… Когато „правя смях“, аз имам съзнанието, че помагам…