„Акьорът е преди всичко творец на сцената, а не просто изпълнител. Произведението на всеки автор може да бъде повод и възможност да защити собствените си естетически позиции. Всяка своя роля той би могъл да превърне в откровение, в убедително въплъщение на мислите и проблемите, с които живее, от които се вълнува като човек, гражданин и творец.“

Един от плеядата големи български актьори Рачко Ябанджиев е роден на 29 май 1920 година в учителско семейство, в търновското село Стражица. В импровизирания театър на семейните вечеринки образите, в които неговите родители се превъплъщават, очароват детската душа и впоследствие превръщат младия човек в незабравим театрален и киноартист. В своите студентски години в София той изучава немска филология и финанси, а през 1943 година е приет в Театралната школа при Народния театър, ръководена от Николай Масалитинов и Георги Стаматов. На 9 септември 1944 година Рачко Ябанджиев е назначен в Народния театър „Иван Вазов“, а артистите са мобилизирани във фронтовите театри създадени от Георги Стаматов. Ябанджиев е разпределен в студио „Фронтовак“, ръководено от режисьора Филип Филипов. Близо до фронтовата линия в долината на река Драва актьорите изнасят представления за войниците на Първа българска армия.