80 години Крайовски мирен договор
„Негово Величество царят на българите, от една страна, и Негово Величество кралят на Румъния, от друга страна, въодушевени от желанието да уредят в дух на взаимно разбирателство всичките въпроси, засягащи отношенията между двете държави, и да създадат положителни основи за приятелско сътрудничество между своите народи, допринасяйки но този начин за затвърдяването на мира в Югоизточна Европа, решиха да сключат за тази цел един договор…“
На 7 септември 1940 година в град Крайова, Югозападна Румъния, крал Карол II и цар Борис III подписват спогодбата, по силата на която Южна Добруджа е върната отново в пределите на българската държава. 27 години по-рано богатата на зърнено-житни култури земя е анексирана от Румъния според Букурещкия договор от 1913 година – едно от двете споразумения, с които се слага край на Междусъюзническата война. Връщането на Южна Добруджа е важен акт на териториално възстановяване на България и премахването на една несправедливост спрямо българското население от Силистренска и Добричка области, които се простират в най-югозападните части на Добруджа. Това е територия с около 7500 квадратни километра и население от над 350 хиляди души.
Тържества в Силистра по повод присъединяването на Южна Добруджа към България – фрагмент от радиорепортаж, септември 1940 година:
Според чл. 2 от Крайовската спогодба „високодоговарящите страни заявяват тържествено, че установената между тях граница е окончателна и вечна. Всяка от договарящите страни се задължава следователно да не предявява никога претенции от териториално естество срещу другата високодоговаряща страна“. С подписването на договора България де факто не може да предявява претенции към Северна Добруджа, която според Санстефанския мирен договор от 1878 година остава в Кралство Румъния. Със същата клауза се подписва и последващият с четири месеца Берлински договор. До Балканските войни между България и Румъния не възникват никакви териториални спорове, но след убедителните победи на страната ни в Източна Тракия през есента на 1912 година румънският крал настоява за предаването на цяла Южна Добруджа като компенсация от разрастващите се български предели. Под дипломатическия натиск на Русия България отстъпва Силистра. За Румъния обаче това се оказва недостатъчно и тя се включва в Междусъюзническата война. На 28 юни 1913 година румънската армия, подкрепяна от Франция, преминава Добруджанската граница и през следващите дни продължава настъплението във вътрешността на страната. За да спре нахлуването и да опази каквото може от България, цар Фердинанд обещава да задоволи териториалните искания на Румъния, а тя от своя страна настоява българите да прекратят бойните действия срещу сърби и гърци. След Северна Добруджа, в която повече от три десетилетия румънският елемент все още не е достигнал преобладаващо мнозинство, и Южна Добруджа, населена с незначителен брой компактни маси румънци, преминава в границите на Румъния.
Надеждите за изменение на териториалното статукво на Балканите в полза на България започват да проблясват през 1938 година след Мюнхенското споразумение. Тогава под натиска на Хитлер Англия, Франция и Италия се съгласяват Судетската област с преобладаващо германско население да бъде откъсната от Чехословакия. Цар Борис III, възкачил се на българския престол след две национални катастрофи, знае, че единственият начин за промяна на Ньойския диктат от 1919 година, може да бъде постигнат по мирен път и то, докато България e в позиция на неутралитет в завихрящата се Втора световна война. Лавирайки между Москва и Берлин, България издейства съгласието на румънската дипломация и на 19 август 1940 година в Букурещ започват преговорите по връщане на Южна Добруджа – цел първа от секретна директива № 19, изготвена година по-рано от министър-председателя Георги Кьосеиванов и разпространена сред българските дипломатически представителства. Следващите две цели на българското правителство – Беломорска Тракия и Западните покрайнини – остават само на хартия.
Част от тронното слово на цар Борис III при откриването на втората сесия на 25-ото Обикновено народно събрание по повод Крайовския мирен договор, октомври 1940 година:
След подписването на спогодбата се пристъпва към двустранно изселване на етническо население: близо 90 хиляди румънци, заселени в Добруджа след Междусъюзническата война, се местят на север, а около 70 хиляди българи се преселват от Северна Добруджа на юг. Българите тръгват със стадата си и единствено с това, което могат да носят на гърба си. Недвижимото им имущество служи за компенсация на румънските поземлените имоти, създадени в Южна Добруджа. А българите са оземлени реално със земята, която румънската власт конфискува през 1913 година от завареното българско население в полза на румънските заселници.
Според спогодбата територията на Южна Добруджа се разделя на четири зони, в които поетапно се въвежда българско местно управление. Процесът по приемане на общините и общинското имущество е последвано от триумфалното навлизане на българската войска в определените райони и отстъплението на румънската войска. Работата по назначаване на делегати и администратори в определените райони, както и за организирането на преговорите по подписване на Крайовската спогодба, се осъществява от 58-ото правителство на Царство България.
Изказване на министър-председателя Богдан Филов пред извънредната сесия на Народното събрание за значението на постигнатото споразумение в Крайова, септември 1940 година:
Връщането на плодородната добруджанска земя благоприятства за растежа на българското производството на храни, основно зърнено-житни култури. Разширяването на морския бряг и поречието на река Дунав увеличава възможностите на търговското корабоплаване и риболов. Крайовската спогодба заема особено място във външната политика на България и Европа като акт за промяна на държавните граници, постигнат единствено по дипломатически път – едно необичайно събитие за първата кървава половина на XX век.