На 11 февруари се навършват 115 години от рождението на един забележителен музикант, на когото заслужено ще отдадем почит, защото той е от артистите, заради които българската музикална култура е ценена по света – виолончелистът Константин Кугийски. Камерната музика е негова страст, но като студент е свирил в оркестъра на Софийската опера до 1948 г. Същевременно заедно с цигуларя Саша Попов и пианиста Димитър Ненов сформират музикално трио. През 1938 г. е сред основателите на Българския струнен квартет, по-известен като Държавен радиоквартет „Аврамов“, оставайки негов член до края на концертната си дейност. Този състав се утвърждава като най-изтъкнатия български камерен ансамбъл за своето време.

Който е имал щастието да съпреживее поне един концерт на квартет „Аврамов“ сигурно ще помни Константин Кугийски като един темпераментен музикант, който винаги е вълнувал, както с присъствието и външността си, така и с музицирането си. Защото човечността е един от изворите на артистично вдъхновение. Всички, които го познават, свидетелстват за такава човечност у него. За това и за приятелството им е и разказът на проф. Владимир Аврамов, запис от 2005 г.:

Константин Кугийски е ученик на проф. Иван Цибулка, смятан за основоположник на человата школа у нас. А Кугийски е бил негов любим ученик и той много е разчитал на него за утвърждаването на тази школа. В оркестъра на операта например Иван Цибулка е бил водач на виолончелистите и не е случайно, че за свой помощник е привлякъл именно Константин Кугийски. Когато се е оттеглил го е посочил за негов наследник на тази позиция.

За преподавателската му работа Музикалната академия се носят легенди. Той е бил от поколението професори, които с поведението си са карали студентите да им „свалят шапка“. Самото му положение на челист в квартет „Аврамов“ – най-значителният камерен състав навремето, е предполагало в неговите часове в консерваторията да се пристъпва с респект. Но един от изтъкнатите му ученици – виолончелиста Анатоли Кръстев споделя, че проф. Кугийски е бил първият преподавател в Консерваторията, при когото той е усетил искрено отношение като равен с равен, като колега. И чрез огромната си практика е успявал да насади у възпитаниците си от една страна чувство на свобода в мисленето, от друга – едно великолепно самочувствие, че те са артисти и когато са на сцена трябва да се изявяват пълноценно без страх и излишна скромност, като преди това работят здраво, но без да хабят излишна енергия, което би довело до пресилване на музицирането.

Това, което винаги е съветвал учениците си може и да звучи парадоксално, но всъщност, оказва се, намира своето потвърждение в живота. „Засилвайте това, за което ви критикуват“, казвал той, „това сте вие!“

Често спомените характеризират по-точно една личност, отколкото общите фрази. Нека чуем двама от най-изтъкнатите му ученици в спомен за него – цигуларите Ангел Станков и Йосиф Радионов разказват любопитни епизоди за учителя им, запис от 2005 г.

Душа на компанията, прекрасен певец, благ човек с внушителен ръст, лек характер, влюбен в професията и пр. и пр. Така говорят за него колегите му, на които той е и най-верен приятел. Ето за тази негова страна говори и Анатоли Кръстев, но същото ще чуем и в по-горните записи: