„Интересна професия е нашата. Обличаш роклята на кралица – и си кралица за два три часа. Или герой. Или убиец. Подлец, или най-хубавият, най-чистият, най-достойният човек, който би искал да бъдеш наистина. Интересна ли? Ужасно трудна. Защото никога не можеш да достигнеш онова съвършенство, към което се стремиш и нищо не може предварително да ти гарантира успеха”, казва актрисата.
Катя Зехирева (10 декември 1926 – 26 август 2009) е родена в Бургас. Няколко години от детството ѝ минават в Сливен. Никога не е мечтала да става артистка. На 5 години вече чете и най-голямото ѝ удоволствие е четенето на нова книга. Сигурно оттам идва и огромният интерес към литературата. Опитва се да пише, обича да рисува и пее… Целият ѝ свят е ориентиран към сферата на изкуството, без да е фокусирана в конкретна област. Завършва бургаската гимназия. През 1945 година кандидатства и е приета френска филология в Софийския университет. Едва след една година, в средата на студентската компания, се разбира, че рецитира хубаво. „На моите приятели дължа куража, вече студентка по френска филология, тайно от мама да се явя на конкурсен изпит в Държавното висше театрално училище” (дн. НАТФИЗ), казва Катя Зехирева. Но я късат на трети кръг. Майка ѝ, която работи като реквизитор в Младежкия театър, разбира това и на следващата година сама я насърчава. Овдовяла едва 37-годишна, сама издържаща дъщеря си две години да учи в Университета, очевидно повече от Катя е вярвала в дарбата ѝ.
През 1948-ма приемат момичето в театралната академия – актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. В този клас са Коста Цонев, Георги Калоянчев, Луна Давидова, Рангел Вълчанов, Вили Цанков, Николина Лекова. Усвояват тайните на професията и от Боян Дановски и Борис Бабочкин. По това време в театралното училище, в което ректор е проф. Димитър Митов, лекциите на проф. Любомир Тенев, проф. Любомир Андрейчин, проф. Пенчо Данчев, проф. Владимир Трандафилов се изпращат с аплодисменти. Катя Зехирева завършва образованието си през 1952 година. Разпределена е в Русенския драматичен театър (1952 – 1953), но още в края на първия му сезон получава предложение да постъпи в столичния камерен театър „Трудов фонт”. Там в продължение на 10 години, до 1964-та, когато го закриват, играе основния женски персонаж от репертоара му с обаянието на творческата си индивидуалност. Тя е Дагни от „Европейска хроника” на Алексей Арбузов, Диана от „Кучето на градинаря” на Лопе де Вега, Марта от „Дърветата умират прави” на Алехандро Касона, Изабела от „Мяра за мяра” на Уилям Шекспир и много други. Може би тъкмо тази камерност на театъра ѝ допада, защото чувства публиката непосредствено до себе си. Там може да говори естествено, без онова задължително, макар и леко, преувеличение, което просто се налага на големите сцени. Може дори да шепне и знае, че ще я чуят и на последния ред.
Два театрални сезона Катя Зехирева играе във Военния театър. През 1966 година проф. Филип Филипов създава театър „Сълза и смях” и актрисата работи на неговата сцена до 1973-та. Тя е и блестящ педагог, професор и дългогодишен ръководител на катедра „Сценична реч“ в НАТФИЗ (1977 – 1989).
В запис от 2005 година по повод празника на просветата и културата – 24 май, актрисата разказва за преподавателската си дейност, директорската позиция в Габровския драматичен театър и „Театър 199”:
Катя Зехирева е актриса с привлекателна женственост, кадифена топлота на очите, меки полутонове на гласа, романтична и съвременна, лирична и размишляваща. Мъдра и експанзивна, камерна и всеобхватна, възвишена и делнична… Нейният талант успява да съчетае всички тези черти на изпълнителското ѝ майсторство, всички тези контрастни състояния.
„Да, тя е майстор на „отворените” чувства, на уголемените спонтанно изригнали емоционални мигове, които определят значимостта на сценичния образ и на покъртителните, дълги паузи, в които се преоткрива перспективата на стихналите за момент страсти. Стъпила веднъж на сцената, Зехирева подчинява себе си изцяло на хората. Тя настойчиво се взира в техните очи. Доверчиво и с трепет се вслушва в диханието на залата. А нейните особени, примамващи интонации сякаш прорязват въздуха, за да го изпълнят с горещите, парещи токове на изповедта, за да го подчинят и въвлекат в сферата на един съвършено нов човешки живот”, пише театроведът Майя Басмаджиева.
Голямата ѝ тема по пътя на сцената е жената и любовта. През първата си актьорска година започва с Луиза от „Коварство и любов” на Фридрих Шилер. По-късно в Габровския театър играе ролята на лейди Милфорд, в същата пиеса. През призмата на годините в едно и също произведение, търси в двата женски образа два аспекта на любовта. И двете героини са готови на саможертва – едната в нейната почти детска невинност, с чистотата на девица. Другата – коварна, също влюбена, но хищна, жертвоготовна, но подла.
В зрелостта си актрисата се вълнува и от друг проблем психологически, човешки, граждански – образът на жената-майка. С героините си Нунева от „Златното покритие” на Драгомир Асенов и мисис Арбътнът от „Жена без значение” на Оскар Уайлд успява да проникне и в този чуден, необхватен свят на жената и нейната душевност. Най-интересното, което търси в пресъздаването на един драматичен образ е неговото развитие. В този аспект особено ярко се проявява в Елиза Дулитъл от „Пигмалион” на Бърнард Шоу, в Моника от едноименната пиеса на Лайош Мещерхази, в Лейди Торънс от „Орфей слиза в ада” на Тенеси Уилямс, в Сара Бернар от едноименния моноспектакъл на Мърей Шизгъл.
Елиза Дулитъл в „Пигмалион” от Бърнард Шоу – в откъс със Сава Хашъмов в ролята на Хенри Хигинс, запис 1974 година, Златен фонд на БНР:
В руската и съветска драматургия я привличат силните характери на героините: Татяна от „Врагове” на Максим Горки, Олга от „Три сестри” на Антон Павлович Чехов, Лида от „Платон Кречет” на Александър Корнейчук…
Ленти съхраняват актьорското ѝ дарование и в телевизионните спектали „Рози за д-р Шомов” на Драгомир Асенов, „Емилия Галоти” на Готхолд Лесинг, „Федра” на Жак Расин, „Махалото” на Алдо Николай и други.
Майстор на художественото слово, Зехирева създава разнообразие от образи и чрез рециталите си „Милият лъжец” по Джеръм Килти, с лириката на Веселин Ханчев и Владимир Башев, сонетите на Робърт Бърнс, Франческо Петрарка, Шекспир. Актрисата споделя: „Как бих искала чрез тях публиката да усети вечната красота и човешка нравственост, да се стопят столетията в силата и красотата на човешкия дух. Тогава изпитвам удоволствие от творчеството, чувствам се полезна и нужна.”
Поезия от Дора Габе: „При теб дойдох, за да намеря себе си…“, „Недей, море, недей…“, „Подготвяш ли ме или още не…“, изпълнява Катя Зехирева, запис 1978 година, Златен фонд на БНР:
Театралните превъплъщения, рециталите, ролите в телевизионния театър и звукозаписите в радиотеатъра донасят на Катя Зехирева популярност, признание и обичта на хората. Дългогодишната ѝ творческа и педагогическа дейност имат безспорен принос за развитието на българското театрално изкуство и култура. Именно те са причината да бъде наградена с орден „Стара планина“ – първа степен (2004) и званието Народен артист.
„Ще минат години. Други ще заемат местата ни. Децата, които днес шумят в салона, ще бъдат солидни граждани. А какво ще остане от нас, артистите, чиито десетки герои са застинали в неестествени и тъжно-смешни пози само в албумите? Може би някой някъде ще ни познае въпреки годините. Ще пообърка името ни или ролите, в които ни е гледал. А може би някой все пак ще си спомни за нашето изкуство чрез собствените си преживявания”, въздъхва Катя Зехирева. За да се сниши пред нейно величество публиката с признанието: „И тъй, благодаря ти, публика, че ни даваш възможност да съществуваме чрез теб!”