Авторско изпълнение на стихотворението „Тарележко“, запис 1969 година, Златен фонд на БНР:

„За мене детската литература е радост. Когато пиша за деца, било разказче, било стихотворение, изпитвам голямо задоволство.“ Това казва в свое интервю Калина Малина (3 август 1898 – 4 януари 1979), която няколко поколения „пораснали деца“ свързваме с литературната класика за най-малките. В спомените ни нейното име е до Ран Босилек и Елин Пелин, до Чичо Стоян и Дора Габе, до Ангел Каралийчев и Асен Разцветников

Истинското ѝ име е Райна Иванова Радева. Родена е в София и е първото от шестте деца в семейството на Екатерина и Иван Радеви. Бащата е учител, един от онези будни и с непрекъснато търсещ дух просветители. Негови инициативи са създаването на една от първите забавачници в София, както и „Трудово училище с приют“ за „празноскитащи младежи“. Заради прогресивните си идеи често се налага да променя местоработата си. „Чергарският живот ме научи да се справям с несгодите, да търпя лишения. Разкри ми и хубостите на нашата природа. Помогна ми да опозная трудолюбивия, мъдър, но беден наш народ. И в своите произведения аз описвам нашите обикновени хора, бедните български деца“, спомня си по-късно писателката.

Младата Райна завършва гимназия в София. Участва в литературния кръжок „Към някъде“, където среща гимназиста Димитър Митов, бъдещ литературен и театрален критик, който по-късно става неин съпруг. Записва славянска филология в Софийския университет, но поради липса на средства завършва само един семестър и става учителка в Етрополската прогимназия (1918). На следващата година кандидатства в новооткрития висш педагогически институт в София. Завършва с отличие и отдава десетки години на учителското поприще.

За съпруга си Д.Б.Митов, съвместното им участие в академичното дружество „Бяло море“ и сътрудничеството му на списание „Развигор“, запис 1978 година, Златен фонд на БНР:

Макар да пише още от ученическите си години, тя отпечатва свои стихотворения за първи път през 1921 година в списание „Картинна галерия“. С псевдонима Калина Малина се подписва от 1924 година, когато в сп. „Светулка“ публикува първото си детско стихотворение „Без подслон”. От 1928 година, когато излиза първата ѝ стихосбирка „Кавалче“, започва нейната истинска творческа дейност. През 30-те години вече се налага като един от майсторите на литературата за деца. През 1929 година издава първия български детски роман „Златно сърце“, който получава ласкави реценции. Самият Елин Пелин не скъпи похвалите си и го нарича „едно щастливо начало“. През 1936 година излиза първата ѝ книга за възрастни – сборника с разкази „Провинциални сенки“. Редактира детските вестници „Пътека“, „Въздържателче“, „Градинка“, педагогическата страница в „Литературен глас“, сътрудничи и на „Вестник за жената“. Участва в съставянето на христоматии и учебници, превежда художествена литература от френски и руски език. В продължение на 5 десетилетия под талантливото ѝ перо се раждат близо 50 книги. Стихове, гатанки, поеми, романи, разкази, приказки… Творческият диапазон на любимата детска авторка е богат и разнообразен. Непреходно е и нейното убеждение, че във всеки човек, независимо от възрастта, се крие частица от слънчевия и чист детски свят, на който тя посвещава живота си.

Още няколко стиха, записани от авторката през 1976 година, които днес са част от Златния фонд на БНР:

През 1984 година на името на Калина Малина е създадена литературна награда, с която се отличават творци на детска литература.