От ляво надясно: Панчо Владигеров, Александър Владигеров, тонрежисьорът Стефан Владков и пианистът Тео Мусев по време на репетиция в Първо студио на БНРархив БНР
От ляво надясно: Панчо Владигеров, Александър Владигеров, тонрежисьорът Стефан Владков и пианистът Тео Мусев по време на репетиция в Първо студио на БНР

Музиката е свобода! Така накратко може да се определи житейското и творческо кредо на Александър Владигеров.

Веднага ще кажем, че макар да е син на Панчо Владигеров, е намерил мястото си на музикант извън сянката на голямото име на баща си, макар той да е бил, разбира се, негов пръв учител. В един от редките случаи, в които Александър Владигеров говори за себе си, разказва за лечебната сила на музиката и за насоките, които получава от баща си Панчо Владигеров:

Към дирижирането Владигеров се насочва след завършване на Музикалната академия. Разпределен е, както тогава са били порядките, първо в Русе, а впоследствие в София, в Българското национално радио (БНР), където от 1961 година до ранната си смърт, едва 60-годишен е диригент на Радиосимфоничния оркестър. Дълги години там работи заедно с друг известен диригент – Васил Казанджиев, с когото са и големи приятели.

В музикалното предаване „Студио Музика“ с водещ Наталия Илиева, посветено на Александър Владигеров и излъчено през 2016 година, Васил Казанджиев говори за таланта, перфекционизма и постиженията на Александър Владигеров като диригент:

Според най-близките му приятели Александър Владигеров е роден пианист и той наистина е имал блестящи изяви като такъв, но поема пътя на диригента, който, оказва се, съвсем не е лек. Поне като диригент на Радиооркестъра. Перфекционизмът и високите изисквания, които е имал при интерпретацията на музикалните произведения, невинаги са се харесвали на оркестрантите по време на репетиции, но пък резултатът след това в концертната зала е бил винаги завладяващ и блестящ.

Пианистът Тео Мусев си спомня житейското кредо и терзанията на Александър Владигеров – „да бъде диригент“:

Всичко в живота на Александър Владигеров – и добро, и лошо – винаги е било свързано с музиката, а следата, която е оставил в нея, не може да избледнее, защото е твърде ярка и неповторима.

Либретистът на мюзикълите на Владигеров – Димитър Димитров си спомня, в интервю за БНР през 2003 година, слънчевия му характер и безграничната любов към музиката, чувството му за хумор и неговите горести:

Блестящи образци на перфектно музициране под диригентството на Александър Владигеров са съхранени в записите на Златния фонд на БНР. Един от тях е концертът за пиано и оркестър №1 написан от Панчо Владигеров и изпълнен от Радиосимфоничния оркестър под диригентството на Александър Владигеров със солист Тео Мусев: