От ляво надясно: Панчо Владигеров, Александър Владигеров, тонрежисьорът Стефан Владков и пианистът Тео Мусев по време на репетиция в Първо студио на БНРархив БНР
От ляво надясно: Панчо Владигеров, Александър Владигеров, тонрежисьорът Стефан Владков и пианистът Тео Мусев по време на репетиция в Първо студио на БНР

Музиката е свобода! Така накратко може да се определи житейското и творческо кредо на Александър Владигеров. Веднага ще кажем, че макар да е син на Панчо Владигеров, е намерил мястото си на музикант извън сянката на голямото име на баща си, макар той да е бил, разбира се, негов пръв учител.

      Един от редките случаи, когато Александър Владигеров говори за себе си и за първите си стъпки в музиката, насочвани от баща му Панчо Владигеров

Към диригентската палка Владигеров се насочва след завършване на Музикалната академия. Разпределен е, както тогава са били порядките, първо в Русе, а впоследствие в София, в Българското национално радио, където от 1961 г. до ранната му смърт, едва 60-годишен, през 1993 г. е диригент на Радиосимфоничния оркестър. Дълги години там са колеги с друго голямо име – Васил Казанджиев, с когото са и големи приятели.

      Васил Казанджиев за таланта, перфекционизма и постиженията на Александър Владигеров като диригент

Според най-близките му приятели Александър Владигеров е роден пианист и той наистин