20 години от апостолическото поклонничество на папа Йоан Павел II в България
Единство в името на надеждата
„Посещението на Йоан Павел II беше не само пример за смирено служение пред Христовата църква, но и пример за човек, който помогна да се издигне авторитетът на народи като българския. Посещението на папата беше важно както в духовен и политически план, така и във връзка с културната идентичност на българския народ, интеграцията му в ЕС и целия свят, и най-вече заради свидетелството за братолюбието на българския народ и традиция на Българската църква. Всъщност Йоан Павел II показа уважение към българската православна традиция, защото тя все още запазва свидетелствата за християнско взаимодействие между славянските народи на Балканите“. Думите на доц. д-р дякон Иван Иванов, преподавател в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, са част от сборника „Кръв от кръвта ви, кост от костите ви. Понтификатът на Йоан Павел II (1978-2005 г.) и църквите в Централна и Източна Европа“.
Сборникът, който описва делото и изследва словото на понтифика, е посветен на 100-годишнината на „полския папа“, за когото проф. Ян Микрут пояснява: „Йоан Павел II беше пастирът, който се поклони да целуне родната почва на много държави, напоена със сълзи и кръв след десетилетията на нацистката и комунистическата диктатури, за да им говори със своето на техните сърца. Самият Горбачов свидетелства, че Йоан Павел II има решаващ принос за падането на комунизма в Европа и за падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 година. Дойде краят на Източния блок и съветския режим. Със съвместните усилия и на папската дипломация започнаха инициативи за широко сътрудничество”.
Личността на Йоан Павел Павел II безспорно е символ с огромно значение за единство между християните, както и основна тема в неговия понтификат. Пътят, който води към истинския напредък на един народ, не може да бъде само политически и икономически, а трябва да има също така и духовно-морално измерение. Дълбоките корени на Християнството в българската история и култура могат да бъдат част от „осъществяването на процеса на национално израстване“, подчертава папата. И добавя: „Нужно е раните да бъдат лекувани и да се гледа с оптимизъм към бъдещето. Отнася се за един нелек и нелишен от препятствия път, но общото ангажиране на всички обществени слоеве ще доведе до достигането на желаните цели.“
Освен огромната популярност, която му носи обичта на хората, папата е обвиняван от светските си критици, че отказва да промени учението на църквата за предпазните средства срещу нежелана бременност (презервативите), да разреши разводите и абортите, да позволи на свещениците да се женят, а също и да направи финансова ревизия на Ватикана.
Духовният лидер
Над милиард и двеста милиона католици по света очакват с радост и надежда апостолическите пътувания на папа Йоан Павел II, а те през годините са отправени както към хората, така и към политическите лидери и делегации, с които папата се среща. Своя неизменен призив за единение на мисиите и намеренията на църквите (католическата и православната) и апел за мир по света папата допълва и с напътствия към младите хора и семейства.
В София той включва в своето слово и подкрепа за усилията, които всички българи трябва да положат за създаването и укрепването на общия демократичен ред в държавата:
„Необходимо е да се подхожда с мъдрост към узаконяването и опазването на демократичните структури, без да се пестят лишения, като съхранявате и прокарвате ценностите, съставляващи истинското величие на всяка нация: това са моралната и интелектуалната честност, защитата на семейството, помощта към нуждаещите се и почитта към човешкия живот от момента на зачеването му до неговия естествен край. Пожелавам ви най-искрено смело започнатите в България усилия за социално обновление да намерят нужния интелигентен прием и щедрата подкрепа на Европейската общност.“
„Ваше светейшество, ние, българите, разбираме вашата визита като знак за подкрепа на нашите усилия да изградим една по-справедлива, солидарна и просперираща държава; един по-добър дом за нейните граждани; подкрепа за усилията на България да се завърне трайно в семейството на демократичните европейски народи, към което по право принадлежи“, заявява в приветственото си слово президентът Георги Първанов.
Апостолическото пътуване на Йоан Павел II включва и поклонението пред светите братя Кирил и Методий, което папата направи с първата си официална декларация, прочетена пред олтара в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. В нея той се обръща към целия свят и потвърждава значението на двамата равноапостоли в интеграционния процес на всички онези народи от Средновековието, които трябваше да бъдат признати в световен мащаб, като подчертава значението на българския народ в този процес.
„Всяка година, с вълнение, по случай празника на светите братя Кирил и Методий, апостоли на славянските народи, приемам представителите на църквата и на държавната власт в България. Аз идвам днес, за да се срещна с българския народ в неговата прекрасна страна.“ С тези думи започва обръщението на папа Йоан Павел II към хилядите хора на площад „Свети Александър Невски“. Българското национално радио (БНР) съхранява думите, които „славянският папа“ произнася на български на 23 май 2002 година.
В своята наситена програма от няколко дни Йоан Павел II посещава Рилския манастир, провежда лични срещи с президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски и неговото семейство. Следват разговори с главния мюфтия и представители на мюсюлманската общност, както и с представители на евангелските църкви в България.
На концерта в Националния дворец на културата писателят Йордан Радичков произнася приветствено слово от името на Инициативния комитет за посещението на папа Йоан Павел II в България. Записът от 23 май е съхранен в Златния фонд на БНР.
„България със своето географско положение е eдин своеобразен мост между Източна и Западна Европа – почти като един духовен кръстопът – земя на срещи и взаимно разбирателство. Нека Божията майка, особено обичана и почитана тук, пази България под своя покров и помага на народа да израства и напредва в братството и съгласието! Нека всемогъщият Бог дари със своя благослов тази ваша благородна страна, като й осигури цветущо и спокойно бъдеще!“, пожелава светият отец.