Пътят

Роден на 18 май 1920 година във Вадовице, град в южната част на Полша, със светското име Карол Войтила, той е дете отгледано с любов от своята майка Емилия, строгост и непоклатима вяра получени от баща му Карол, военен от полската армия, и личен пример за отдаденост от страна на по-големия си брат Едмънд.

„Страданието, живяно с пълно отдаване на Господа, изковава характера на Карол Войтила и още повече засилва християнската вяра, която получава в семейството си“. С тези думи папа Франциск описва младостта на своя предшественик папа Йоан Павел II, в предговора на книгата „100 години. Думи и образи”, публикувана от издателството на Ватикана, по случай 100-годишнината от рождението на Карол Войтила.

Личното и семейно страдание на младия човек започва когато след дълги болнични престои и отслабване на силите почива майка му. Няколко години след кончината ѝ 12-годишният Карол изживява драмата от смъртта на любимия си брат Едмънд – младият лекар, който умира в Краков докато се грижи за пациентка, болна от скарлатина (за болестта тогава няма ваксина). Подкрепян е до своето пълнолетие от баща си, който в тези трудни години му служи за пример със своите принципи и морал – „не говорехме за призвание към свещеничеството, но неговият пример беше по някакъв начин за мен първата семинария, един вид домашна семинария“, пише в автобиографичната си книга „Дар и тайнство“ папа Йоан Павел II.

Пътят на младият Карол Войтила към лоното на католическата църква преминава през още едно голямо страдание – загубата на баща му през 1941 година. Когато постъпва в нелегалната семинария в Краков, за да изучава теология бъдещият папа вече е загубил всички свои най-близки и напълно се отдава на Бог и Неговата Църква. Година след края на Втората световна война Войтила е ръкоположен за свещеник. Хиротонисан е на 28 септември 1958 година, а през 1964-а вече е архиепископ на Краков. Въздигнат е в кардиналски сан на 26 юни 1967 година.

Словото

„Не се страхувайте! Отворете, отворете широко вратите си за Христос! Не се страхувайте! Христос знае какво има вътре в човека. Единствен той знае!”, са думите на новия папа Йоан Павел II, които той изрича към човечеството в началото на своя четвърт вековен понтификат, започнал на 16 октомври 1978 година в Рим.

Дългите години, в които Йоан Павел ІІ е глава на Римокатолическата църква са изпълнени със значими световни и църковни събития, неговото първосвещеничество, както и превратните епизоди от личния му живот – белязани от атентат и болести. Неговите над хиляда и сто аудиенции събират повече от 17 милиона поклонници. В над сто апостолически пътувания по света Йоан Павел II обявява стотици блажени и светци. Публикува 14 папски послания до всички католици (енциклики), издава Апостолически насърчения и е първият папа изпратил Апостолическо послание до Океания. Той е и първият папа, посетил синагога, протестантска църква и джамия. Обръща се и към медиите по целия свят, което увеличава многократно силата и разпространението на посланията му .

Едно от най-големите му предизвикателства е отправено към комунистическите режими в Европа – „Църквата на мълчанието вече не съществува, защото сега Църквата на мълчанието говори чрез устата на своя нов папа“, са думите му отправени към преследваната от години Църква в Източна Европа. Със своето слово той допринася за разкриването на истинското лице на комунизма, както и за падането на Берлинската стена.  Гласът на Йоан Павел ІІ напомня на всички хора за опасностите от консуматорството, от хедонизма и от релативизма, заради които човекът изменя добрата част от себе си, за да се превърне просто в един консуматор, който се стреми с всички средства към успеха и придобиването на материални блага.

Полският папа не само пътува по света, но и утвърждава ролята на Църквата в съвременния свят като осъжда всякакъв вид насилие срещу живота с аргументи против аборта, смъртната присъда, евтаназията, нарушаването на човешките права. Думите му призовават за достоен живот, за свобода и различие в културите, разрешаването на проблемите с глада, бедността и потисничеството.

Като духовен пастир неговата същност може да бъде разбрана най-вече чрез словата му и тези на хората и духовниците, които лично са се срещали с него. В Златния фонд на Българското национално радио са запазени редица записи от аудиенции при папата, от посещението му в България, както и негови изказвания.

През ноември 1990 година група поклонници от Никополската католическа епархия са във Ватикана по повод 100-годишнината от освещаването на катедралата „Свети Йоан”. По време на аудиенцията им при Йоан Павел II той се обръща към тях и благославя целия български народ.

Йоан Павел II настоява Църквата да носи морално вдъхновение за хората, да присъства в обществото, за да може да осъществи евангелизаторската си задача. По пътя на църковното единение с отделените християнски църкви усилията на папата не винаги се увенчават с успех, но те отправят важни послания към църковния клир и миряните.

„Един папа славянин зачете приноса на Източна Европа за разпространението на християнството, и то по време на комунистическия режим”, обобщава историкът проф. Георги Бакалов за обявяването през 1980 година на светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа от папа Йоан Павел II.

„За изключителните заслуги на двамата свети братя Кирил и Методий има много исторически основания, както в миналото, така и в съвременността, имащи богословско, църковно и чисто културно потвърждение в историята на Европа”, се казва в апостолическото послание на папата.

През май 2002 година той пристига в страната ни по покана на Католическата църква в България, българската държава и Българския патриарх Максим. “Никога не съм преставал да обичам българския народ“, казва още при първото си посещение в България Йоан Павел II. На среща в Националния дворец на културата писателят Йордан Радичков произнася емоционално приветствено слово от името на Инициативния комитет за посещението на папата.

При срещата си с президента Георги Първанов папата отново отхвърля съмненията, че България е била замесена в атентата извършен срещу него през 1981 година. 5 години по-късно нови разкрития, на офицер от полските разузнавателни служби, окончателно потвърждават съмненията, че атентатът е можело да бъде предотвратен. Репортажът на Калина Станчева от Варшава през 2007 година е запазен в Златния фонд на БНР.

Особено важни са и посланията на светия отец към младите хора. Тях той призовава да се отърват от егоизма и ленността си – „Сега повече от всякога е крайно необходимо вие да бъдете „утринните стражи“, патрулите, които възвестяват светлините на зората и новата евангелска пролет, чиито пъпки вече се показват. Човечеството спешно се нуждае от свидетелството на свободни и смели младежи, които имат смелостта да вървят срещу течението и да възвестяват със сила и ентусиазъм вярата си в Бога… Търсете и насърчавайте мира, справедливостта и приятелството“. Тези архиепископски послания отличава и Тивериополският епископ Тихон, когато говори за личността на папата.

Със своите стихове папа Йоан Павел II отправя послания за мъдрост, съзерцание и упование в Бог. Актьорът Ириней Константинов изпълнява едно от стихотворенията му, в запис от 2005 година.

Завърнал се в дома на Отца на 2 април 2005 година Йоан Павел II е обявен за блажен на Католическата църква от неговия приемник Бенедикт ХVІ през 2014 година.

По тази публикация работи Милен Димитров