80 години от рождението на Георги Иванов

Първият български космонавт e роден е в Ловеч през 1940 година в семейството на Иван и Мария Кокалови. В родния си град учи в Средното смесено училище „Тодор Кирков“. По това време той получава квалификация за парашутист и парапланерист. Георги Иванов постъпва на военна служба в Българската народна армия през 1958 година. Завършва Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. В армията служи като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. Защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки, а негов научен ръководител е Димитър Мишев.

На 1 март 1978 година e избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“ – международната космическа програма на СССР, която дава възможност на страните от Организацията на Варшавския договор, а в последствие и на останалите членки на Съвета за икономическа взаимопомощ и на други държави, да участват в пилотирани и непилотирани мисии в космоса. През нея преминават десетки пилоти, а 14 от тях са изпратени в космоса в периода 1978 – 1988 година. В пилотираните мисии на програмата участват космонавти от Чехословакия, България, Полша, Румъния, Унгария, Франция, ГДР, Куба, Виетнам, Монголия, Сирия, Индия, Афганистан. Народна република България е единствената държава от членовете на международната космическа програма, която изпраща 2 космонавти (през 1978 и 1988 година) в околоземната орбита. В рамките на програмата, Централната лаборатория за космически изследвания (днес Институт за космически изследвания и технологии) на Българската академия на науките пуска и първия български спътник „Интеркосмос-България-1300“.

Първата група космонавти е избрана през 1976 година, а във втората (през 1978 година) се включват и Георги Иванов и Александър Александров. Подборът на българските космонавти започва през 1977 година. Всички кандидати са военни летци, завършили Военновъздушното училище „Георги Бенковски“ и с поне 3 години летателен стаж. От стотиците военни летци лекарската комисия в България и обстойните изследвания във Военно-медицинската академия в столицата сформират група от 4 пилоти: Александър Александров, Георги Иванов, Георги Йовчев и Иван Наков. Те заминават за Москва, където след нови изследвания в Научноизследователския изпитателен център за подготовка на космонавти „Ю.А. Гагарин“, в обучението се включват само Георги Иванов и Александър Александров. В „Звездния град“ те преминават едногодишна подготовка в условия близки до възможните ситуации и проблеми, които могат да възникнат по време на полета – „Нашите инструктори по оцеляване ни подготвяха да се завърнем на Земята“, спомня си Георги Иванов. Полетът на „Сатурните“ излита на 10 април 1979 година от космодрума в Байконур с космическия кораб „Союз 33“ за извършване на изследвания и експерименти в Космоса.

„Земята изглежда наистина много красива от Космоса със своите синьо-зелени морета и океани, с „голямата белота“ на облачните системи. А Космосът е осеян с безброй ярко светещи звезди“, разказва Георги Иванов в интервю за Българското национално радио по повод 25-а годишнина от полета.

Следват години на почести и слава, те му носят най-високите звания – „Герой на НРБ“ и „Герой на СССР“, както и ордените „Георги Димитров“ и „Ленин“. Георги Иванов става и един от основателите на Световната асоциацията на участници в космически полети и е председател на Българското астронавтическо дружество от 1987 до 1990 година. След демократичните промени в страната е избран за народен представител в VII Велико народно събрание. Следват тежки години за първия български космонавт-изследовател, който след своето пенсиониране работи като строител заедно със свой приятел електротехник. В края на този период е поканен от бившия капитан от БГА „Балкан“ Лилян Тодоров да създадат компания за карго самолетни превози „Ер София“, която оперира с няколко руски товарни самолета. От 1999 година компанията изгражда игрища за голф и хотели.

„В основата на космонавтиката, а и изобщо на прогреса на човечеството от хилядолетия насам, стои интересът на човека да изучи неизвестното. Човек живее тук, на Земята, само един миг – това е разстоянието между миналото и бъдещето“, обобщава космонавтът Георги Иванов.