Бедните момчета не бива да мислят да се женят за богати момичета

Роден е на 24 септември през 1896 година в Сейнт Пол, в щата Минесота. Кръстен е на Франсис Скот Кий, автор на текста на американския химн „Знаме, обсипано със звезди“ и негов далечен роднина. Израства в семейство от средната класа с ирландски произход. Пише първия си разказ „Загадката на ипотеката на Реймънд“ – детективска история, в ученическите си години. Той е един от малкото студенти католици в Принстънския университет. За първи път се влюбва на 19-годишна възраст по време на коледната  ваканция. Тогава, на зимно парти с шейни, среща Джиневра Кинг, младо момиче от богато аристократично семейство. Тя става прототип на главните персонажи в книгите му „Отсам рая“ (Изабел Борге ) и „Великият Гетсби“ (Дейзи Бюканън). Въпреки че Джиневра споделя любовта му, нейният баща омаловажава намеренията на младежа и цинично му заявява, че бедните момчета не бива да мислят да се женят за богати момичета. Тук се заражда и темата: Какво е склонен да направи човек, за да достигне парите и славата и всичко ли е в името на любовта. Тя се материализира както в творчество, така и в бляскавия и трагичен живот на американския писател Франсис Скот Кий Фицджералд.

Започва кариерата си на романист като отхвърлен ухажор и в очакване на смъртта

Относителната бедност започва да формира особена уязвимост у младия  Фицджералд, която го тласка към мисли за самоубийство. Той се чувства обезкуражен и от липсата на завиден успех в Принстънския университет, където негови съученици са бъдещи писатели, критици, историци и авиатори. Сред тях са и близките му приятели Едмънд Уилсън и Джон Пийл Бишъп. Сътрудничеството в литературните клубове не го извинява за регулярните отсъствия и той е изключен от Университета. През 1917, когато Съединените щати се включват в Първата световна война, Фицджералд записва служба в армията. Така и не участва в преки бойни сражения, но през цялото време се надява, че скоро ще загуби живота си в битка. Но същевременно и трескаво се захваща да пише с надеждата да остави след себе си литературно наследство. За три месеца написва ръкопис от 120 хиляди думи, озаглавен „Романтичният егоист“. Издателите обаче са критични и отказват да публикуват романа му. Само след три години преработеният ръкопис ще се превърне в една от най-големите литературни сензации в началото на 20-те години в Америка.

Бъдещето започва да изглежда все по-мрачно, а револверът все по-топъл

През 1918 неговият пехотен полк е разпределен в лагер близо до Монтгомъри, Алабама. В опит да забрави любимата си Джиневра Фицджералд започва да се среща с различни млади жени. Същата година се запознава и със своята фатална Зелда Сеър – най-малката дъщеря на съдия от Върховния съд в Алабама. Заможното ѝ семейство не одобрява нито несигурните финанси, нито католическия произход, нито прекомерното пиене, с което Фицджералд вече се слави. Зелда, макар и влюбена, също отказва да се омъжи за него, докато не забогатее достатъчно, за да ѝ осигури охолен светски живот.

След края на войната писателят се мести в Ню Йорк, опитвайки се да си подсигури стабилни доходи. Докато търси пролука в някое издание като автор на художествена литература, започва работа в рекламна агенция на малка заплата. И докато в града се усеща зараждаща се бурна джазова епоха (всъщност писателят пръв дефинира 20-те като „ерата на джаза“) Фицджералд се чувства в пълна безизходица. Разказите, които пише в свободното си време, не се котират; мрази работата си; две жени последователно са го отхвърлили; не може да си позволи нови дрехи… Той носи револвер в себе си и обмисля самоубийство.

Младостта им беше поразителна. Всички искаха да се срещнат с него

Напуска скучната работа и се връща в родния си град. Заживява като социален отшелник на последния етаж в дома на родителите си. Решен да направи последен опит да стане романист и въздържайки се от алкохол и безпаметни купони, Фицджералд преработва „Романтичният егоист“ и създава първата си впечатляваща творба – „Отсам рая“. Тя изследва живота и морала на американската младеж след Първата световна война и представлява биографичен разказа за неговите години в Принстън и романсите му с двете жени. Абсолютен успех за писателя. Вестниците излизат със заглавия за първия реалистичен американски роман за колежа. А малко след публикуването му, съпътствано, разбира се, с нужния финансов успех, Зелда се омъжва за Фицджералд.

Семейството заминава за Ню Йорк, където наемат хотелски стаи и се впускат в пищни празненства. Обществото ги посреща като знаменитости не само заради литературния фурор на Фицджералд, но и заради освободеното от всякакви задръжки светско поведение. Докато единият прави челни стойки във фоайето, другият се спуска по парапета на стълбището. След няколко седмици двойката е помолена да напусне, за да не смущава останалите гости. При преместването си в друг хотел двамата прекарват половин час, забавлявайки се във въртящата се врата. Писателката Дороти Паркър ги среща за първи път, когато се возят на покрива на такси и си спомня: „Младостта им беше поразителна. Всички искаха да се срещнат с него“.

Принцът и принцесата на своето поколение

Щастието на писателя отразява обществената замаяност на епохата на джаза, която препуска със собствените си сили. В неговите очи тя е време, в което американците са се разочаровали от господстващите социални норми и са обсебени от самодоволство. „Това беше ера на чудеса, ера на изкуство, ера на прекомерност и ера на сатира“ пише Фицджералд в своята антология от истории, озаглавена „Ехо от ерата на джаза“.

При целия този начин на живот, подхранван от хедонизма, нито Фицджералд, нито Зелда успяват да овладеят страстта си към алкохола. Вечерните партита, след обилно количество джин и плодови коктейли, често завършват със скандали, а доверието помежду им неведнъж е смущавано публично от трети лица. На двойката започва да се гледа като ексцесия на епохата, а журналистът Ринг Ларднър-младши ги нарича „принцът и принцесата на своето поколение“.

Никога не живеят на едно и също място повече от няколко години

През 1921 година се ражда дъщеря им Франсис Скот Фицджералд. Скоти, както се обръщат към нея, е единственото им дете и то пътува навсякъде с тях. Семейството никога не се сдобива със собствен дом, въпреки скромното богатство, което Фицджералд печели като писател. Прекарват по-голямата част от живота си в наети къщи, апартаменти и хотели. Никога не живеят на едно и също място повече от няколко години. От Ню Йорк заминават за Кънектикът, след това Минесота, Лонг Айлънд. Следват Париж, Френската Ривиера, Рим, Лос Анджелис, Швейцария, Балтимор и Северна Каролина. Отчасти тези пътувания приличат на бягства от задушаващото понякога бохемско ежедневие в опит писателят да намери мир и тишина за своето перо. Местенето от град в град обаче е свързано и с друг факт – лечението на диагностицираната с психично заболяване Зелда.

Най-известната творба на Фицджералд се счита за провал при излизането ѝ

През 1922 година пише втория си роман „Красиви и прокълнати“. В книгата интелигентният и сензитивен Антъни Пач пропилява наследството си в пиене и заедно с жена си губят собствените си представи за красота и истина. През 1925 година е публикуван шедьовърът на Фицджералд – „Великият Гетсби“, в който авторът напълно развенчава илюзията за американската мечта. Джей Гетсби – спечелил средства със собствени сили, а приемите му са най-посещаваните в Лонг Айлънд – успял мъж, който всъщност е адски самотен и търсещ вниманието на младежката си любов Дейзи. Романът не е просто историята за една невъзможна любов, той е олицетворение на „изгубеното поколение“ между двете световни войни, към което самият Фицджералд принадлежи.

Приживе на своя автор романът нe става бестселър. Критиците го определят като провал спрямо първите две творби на Фицджералд, които реализират много повече продажби. Интересът към романа нараства през Втората световна война, а днес „Великият Гетсби“ е считан за една от най-добрите англоезични книги на всички времена.

„Великият Гетсби“ беше майсторска работа, но „Нежна е нощта“ е изповед

С всяка изминала година алкохолизмът на Фицджералд се засилва, а психическото здраве на Зелда се влошава още повече. След серия от преработки писателят публикува чак през 1934 година следващата си творба. В „Нежна е нощта“ биографичните елементи са по-силно застъпени. Самият той подчертава: „Великият Гетсби“ беше майсторска работа, но „Нежна е нощта“ е изповед“. Това е разказ за разрушителната сила на парите, разпадането на любовта и брака и поражението, което не можеш да предотвратиш. Сюжетът разказва за обещаващия млад психиатър Дик Дайвър, който се жени за своя бивша пациентка – красивата и богата Никол.

Чуйте откъс от „Нежна е нощта“ – срещата на д-р Дайвър с Никол – в актьорски прочит на Петър Пейков, запис 1986 година, Златен фонд на БНР:

Писателят умира през 1940 година, едва на 44-годишна възраст, в дома на приятелката си в Калифорния. Тогава той е в процес на писане на „Последният магнат“ – роман за Холивуд, който е издаден посмъртно. Съпругата му губи живота си осем години по-късно при пожар в клиниката, в която е настанена.

В световната литература Франсис Скот Кий Фицджералд остава като забележителен представител на модернизма. Неговият остър ум подлага на дисекцията пороците, страстите, изгубените идеали на момичетата и момчетата между двете войни. И в това „ничие време“ той е и автор, и герой на своите романи.