Бюст паметник на Емануил Манолов в Казанлък

„Той твори, както никой не е творил – денонощно той пишеше и пееше, и за хорове, и за оркестри, и за военни музики, и за ученици, и за всички… Творчеството му в Казанлък сложи здравия фундамент, върху който поколенията със сигурност стъпиха и почнаха да градят величествения храм на българското народно музикално изкуство – това е най-голямата заслуга на Манолова“. Тези думи на признание и преклонение са на казанлъшкия художник Иван Енчев – Видю към основоположника на българското национално композиторско творчество.

Емануил Манолов (7 януари 1860 – 2 февруари 1902) е роден в будния стопански и просветен център Габрово. Във време, когато там вече има музикален живот. В тази музикална среда расте и Емануил. Още от шестгодишна възраст той възхищава околните с хубавото си изпълнение на дървена свирка, която на 12 години заменя с малка флейта. Флейтата става любим инструмент на Манолов.
След като свършва основното си образование и непълен курс на класното училище в Габрово, след Освобождението (1878) напуска родния си град и известно време живее в Свищов, където пее в хора на Георги Байданов. Преминал през Букурещ и Одеса, след дълги перипетии Манолов се установява в Москва (1879) и без осигурени средства за препитание постъпва в тамошната консерватория. В продължение на близо четири години изучава музика и композиция, пиано и флейта. В този период проявява и композиторските си заложби, като съчинява маршове и песни.

След избухване на Сръбско-българската война през 1885 г. Манолов напуска Москва, за да участва във войната като доброволец. Когато се завръща в България обаче войната вече привършва. Отново поради липса на средства прекъсва учението и се отдава на творческа работа. Назначен е за учител по музика в казанлъшкото педагогическо училище.

През 1890 г. Емануил Манолов заема длъжността капелмайстор на духовия оркестър на XXI пехотен полк в Асеновград, с което той става първият българин капелмайстор (всички преди това са чехи). Тук развива широка обществено–културна дейност. Освен, че композира изнася и концерти, той, почувствал красотата на родопските песни, започва да ги събира и обработва за хор и духова музика. Именно по това време композира „Родопска легенда“, „Овчарска идилия“, „Народен букет“ – за  духов оркестър, хоровите китки „Повей, повей, буйни ветре“, „Мама Иванчу думаше“, „Я надуй, дядо, кавала“, „Вело моме“ и др. От 1899 г. до края на дните си Манолов е капелмайстор в XXIII Шипченски полк, създател и диригент на любителския хор и оркестър към читалище „Искра“ в Казанлък. Тук пише знаменитите си творби „Работнически марш“ по текст на Георги Кирков, „Учителски марш“ по текст на Христо Максимов, „Юнашки марш“ и др. С композирането на тези песни творецът поставя началото на българската революционна песен. В запис от 1979 г., съхранен в Златния фонд на БНР, композиторът и диригент Йоско Йосифов изтъква огромната заслуга на Манолов за поставянето на основите на музикалния живот след Освобождението, както в Казанлък, така и в цялата страна:

      „Използвайки ония форми, които по това време вече са създадени на Запад като музикални постижения, той им вля български характер“

Емануил Манолов е автор на първата българска опера „Сиромахкиня“ (недовършена), написана по едноименното стихотворение на Иван Вазов. Затова с право се смята и за основоположник на българската опера. В нея той осмива и бичува експлоататорското отношение на богатите към бедните. Казанлъшкото читалище „Искра“ вдига в края на 1900 г. завесата си, за да прозвучат първите тактове на „Сиромахкиня“. Един съвременник пише: „Изпълнителите бяха няколко интелигентни младежи – чиновници, занаятчии, няколко учители и госпожата на един офицер от тамошния полк. Акомпанираше военният оркестър, на който Манолов бе капелмайстор.“
Десет години по-късно столичната Оперна дружба поставя „Сиромахкиня“ в София. Тя се изпълнява в една вечер заедно с прочутата опера на Маскани „Селска чест“. „Публиката посрещна най-радушно първата българска опера… – отбелязва в своите спомени летописецът на българския оперен театър Драгомир Казаков – тя отвори вратите на Народния театър, даде подтик на други композитори да заработят в оперния жанр.“

      Откъс из операта „Сиромахкиня“, реставрация Велислав Заимов, изпълнява СО на БНР, диригент Андрей Андреев, солистка Соня Маринова – запис 1995 г.

Съвременниците на композитора свидетелстват, че често вървейки по улиците, вглъбен в себе си, той си е свирукал нещо и ритмувал с дясната си ръка. В такова унесено състояние често се спирал, изваждал цигарената си кутия и нахвърлял върху нея хрумнала му мелодия. Обичал да отсяда на две места в Казанлък: в кръчмата на Иван Чорев – Чорето до парка „Тюлбето“ и в кръчмата „Червения рак“, където създава много от произведенията на импровизираното си творчество. В запис от 2002 г. режисьорът Георги Дюлгеров разказва за написването на операта „Сиромахкиня“ и личните елементи в либретото, за нелекото и бедно детство на Манолов:

      „Той вкарва вътре в музиката себе си…“

Голям е приносът на Емануил Манолов в областта на детската песен и училищното музикално възпитание. С много любов и вдъхновени са написани песните му, мелодични, лесна за заучаване, близки до интонациите на народната ни песен, те възпитават любов към родината, към истинските човешки добродетели.  Въпреки ранния завършек на живота си, Емануил Манолов оставя значимо музикално наследство: 12 тетрадки с детски и училищни песни (около 120 на брой), събрани в библиотека „Славееви гори“, хорови песни, събрани в библиотека „Звукове“, вокални дуети и квартети, камерни пиеси, валсове, солови песни за пиано, цигулка, флейта, аранжименти за духов оркестър, смесен хор, литургични песнопения, маршове и др. Със „Славееви гори“ музикантът става родоначалник и на българската училищна песен.

Изследователите на неговото наследство смятат, че с Емануил Манолов започва българското музикално възраждане. Хоровите му и инструментални китки, песните, соловите инструментални пиеси със съпровод са най-главното средство народът ни да привикне към слушане на художествена музика, на която Манолов пръв у нас дава гражданственост. Дейното му участие в хоровото и оркестровото ни дело особено много подпомага развитието на художествената самодейност и заедно с това допринася за укрепване на младата ни художествена музика. И не само това. Редица негови песни и сега не слизат от репертоара на нашите хорове и възпитават поколения българи. Ето един от безспорните примери за това:

      „Хубава си, татковино”– текст Петко Славейков, музика Емануил Манолов. Изпълняват Смесен хор и Симфоничен оркестър на БНР, с диригент Методи Матакиев – запис 2006 г.

През 42-годишния си жизнен път, разкъсван между задълженията на военен, учител, диригент, композитор, непрекъснато преследван от грижата за насъщния хляб на многолюдното си семейство, Емануил Манолов непоколебимо следва своето призвание – музиката, щастлив от признанието на хората, запели неговите песни и маршове.