„Не познавам друг такъв диригент, с такава страст за вникване в същината на нещата и невидяно уважение към труда на автора”, казва композиторът Георги Тутев за работата си с диригента Добрин Петков при подготовката на концертното изпълнение на своята Втора симфония.
Симфонията на детството
„Днес малко хора помнят, че Добрин започна своята музикална кариера като цигулар“, казва за него приятелят му от детството, цигуларят Боян Лечев. В своите спомени той се връща и към стремежа на Добрин Петков да развива и диригентската си дарба. Записът е съхранен в аудио архива на Българското национално радио (БНР) през 1959 година.
Своите първи уроци по цигулка Добрин Петков получава от баща си Христо Петков, съвсем млад започва да дирижира оркестъра на Детската театрална школа в София. Неговият талант среща подкрепата на проф. Панчо Владигеров, с когото съставът изнася съвместен концерт в сръбската столица Белград. За този концерт Константин Зидаров пише във вестник „Български народен театър“:
„Прощалният концерт на малкия Добрин Петков, при ценното съдействие и съпровод на г-н Панчо Владигеров, бе една затрогваща манифестация на неговия талант. Надяваме се, че не след дълго той ще направи голям напредък на музикалното поприще и ще бъде един от първенците на своето отечество. На добър час!“
Едновременно с дирижирането Добрин Петков изнася десетки самостоятелни цигулкови концерти в провинцията, като на един от тях е забелязан от британския посланик, който съдейства на семейство Петкови за получаването на петгодишна стипендия в лондонския „Кралски музикален колеж“ (Royal College of Music), където получава първите високи оценки от композитора проф. Херберт Ховелс:
„Добрин Петков притежава истински талант и направи добър старт. Има всички данни за композитор. Той насочва вниманието си върху фундаменталното при хармонията и контрапункта, и показва извънредна дарба за тях“.
В първата година на своето следване Добрин Петков разкрива своите заложби при овладяване на партитурата чрез задълбочен анализ и оригинално оформяне на изпълнителската концепция. На репетициите с оркестъра младият диригент се явява винаги напълно подготвен, с ясни и точни изисквания към оркестрантите и установен план за работа. Тази усърдност и методичност в подготовката си той доразвива до степен на перфекционизъм, който отличават всички негови колеги, с които е работил през годините.
Неговата пословична работоспособност проф. Боян Лечев обобщава с думите: „Как се подготвяше Добрин? – Никой не знае. Имаше си една таванска стая, в която бе категорично забранено да се влиза. Там работеше. Имаше неистов стремеж към съвършенството, освен знания притежаваше и изключителна музикантска интуиция. Интерпретациите му никога не бяха „дежурни“, а винаги се отличаваха с оригиналността си.“
Избухването на Втората световна война прекратява обучението на диригента и той се завръща в България, където продължава да концертира със своята цигулка. През 1944 година служи на фронта в Българската армия, но след раняване в крака е уволнен. Две години по-късно се дипломира в Държавната музикална академия (днес Национална музикална академия) със специалност диригентство и композиция.
Диригентът Добрин Петков
Писателят Иван Дреников отличава магнетичното му въздействие върху публиката и оркестъра: „Той бе могъща фигура с огромна сила на внушение. Извисен духовно, Добрин Петков успяваше да постигне забележителна вглъбеност, себеотрицание, невероятна трудоспособност. Отношението му към звука на оркестъра бе пословично, а тайнството на цялостния обхват на произведението той владееше перфектно. Беше истински исполин, когато застанеше пред оркестъра и го сграбчваше в ръцете си като едно малко същество, и като вълшебник правеше чудеса, владеейки амплитудата на вглъбената мистичност, абстрактното състояние, желязното могъщество на звуковия потенциал. Кой български музикант е имал такова въздействие върху публиката, че само с появяването си на сцената да е бил аплодиран дълго!“
„Не би било преувеличено да се каже, че това е най-интересният, най-богатият духовно и най-впечатляващият български диригент“, подчертава в интервю за БНР през 1973 г. диригентът проф. Константин Илиев:
„Неговата личност стои извън нормите на един голям музикант“, допълва неговия професионален образ и изтъкнатият композитор и диригент акад. Васил Казанджиев. Записът е направен в БНР през 1988 година:
Привърженик на „еволюционния метод“ на работа, Добрин Петков работи до пълно изтощение с оркестрите, като бавно и постепенно ги увлича в музиката, която изпълняват.
„Винаги съм се учудвал на невероятната му психическа и физическа издръжливост и съм се питал откъде ще намери още сили за самия концерт. И винаги се оказваше, че на концерта той има в излишък енергия, с която разпалваше в оркестъра такъв прометеевски огън, необходим за онова неповторимо преживяване, което спираше дъха на публиката и я докарваше до опиянение и възторг. В този огън изгаряше най-много той самият“, завършва разказа си за своя приятел акад. Васил Казанджиев.
Три оркестъра достигат своите изпълнителски върхове под ръководството на Добрин Петков – Симфоничния оркестър на Русенската филхармония, където започва неговият професионален път на диригент, Пловдивския симфоничен оркестър и Софийската филхармония. В биографичната книга „За Добрин Петков“ композиторът Лазар Николов описва невероятния обем на произведения и разнообразието от композитори, които тези оркестри изпълняват под палката на маестрото.
„В Русе дирижира 100 симфонични концерта от 1950 до края на 1955 година. Многократно дирижира „Отвличане от сарая“, „Дон Паскуале“, „Травиата“, „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“, оперетата „Волният вятър“ от Дунаевски – общо 143 спектакъла. Едва през последните шест месеца на 1955 година получава поста главен диригент. Много го обичаха и уважаваха русенци. Защото той бе истински отдаден на строителството на музикалния живот в града. Младежката си енергия, устременост и възторженост посвети на симфоничния оркестър и на операта.“
В Златния фонд на БНР е съхранен документален запис от 1959 година на Държавния симфоничен оркестър – Пловдив, който под диригентството на Добрин Петков изпълнява Симфония №1 от Лазар Николов:
Авторът на симфонията отправя апел, от ефира на БНР през 1988 година, за разпространение на тези документални записи, с които Радиото разполага и отличава дългогодишните усилия на Добрин Петков за популяризирането на произведенията на българските композитори:
Добрин Петков превръща и Пловдивския симфоничен оркестър в перфектно сработен състав с високо професионално самочувствие. А от работата му със Софийската филхармония остават незабравими изпълненията на Бетовен, Хиндемит, Онегер, Брамс и Шостакович, както и многобройните спектакли в страната и чужбина. Операта „Дон Жуан“ се превръща в художествената емблема на филхармонията. Премиерата на Втора симфония от Марин Големинов със Софийската филхармония през 1968 година, на прегледа Нова българска музика, е още един от многобройните върхове в диригентското изкуство на маестрото.
Маестрото и неговата музика
По идея на Добрин Петков се създават съвместните концерти на Пловдивската филхармония със солисти ученици от Музикалното училище.
„Винаги съм изпитвал едно особено вълнение при срещите си на подиума с младите музиканти от Пловдивското музикално училище! Някакво светло, окрилящо вълнение! Вероятно то е идвало от чара на младостта или може би от онази будна пленителна неподправеност, благословена правота, с която диша, чувства и музицира младият човек. Тези млади хора, които са винаги под 20-годишна възраст, свирят непосредствено, а пък изкуството на първо място иска непосредственост. Привлича ме не само фактът, че юношите са талантливи (някои между тях много талантливи), но и радостта да слушам едно непосредствено, бликащо музициране.“
За „истинността на звука“ и диригентското изкуство Добрин Петков говори в лекция с членовете на клуба „Приятели на музиката“ на Радио София през 1969 година:
За създаването на „добрия концерт“, в които той работи с различни професионални изпълнители, маестрото говори пред клуба заедно с Пловдивската филхармония през 1983 година:
При представянето на едно от емблематичните произведения – „Жана д`Арк“ на швейцарския композитор Артур Онегер, което Добрин Петков представя за първи път в България, диригентът говори за специфичния музикален език, съзнателно избран от композитора, за да достигане до по-широка аудитория:
В архива на БНР се съхранява и първият запис на това произведение:
Един от най-бележитите български диригенти – музикант от световна величина, си тръгва от този свят едва на 64 години. Добрин Петков остава в музикалната история на страната ни с впечатляващ изпълнителски репертоар от шедьоври на европейската музикална класика, изживяни и гениално интерпретирани под неговата палка. Личният му архив съдържа над хиляда изнесени концертни програми на българска сцена и над 150 музикални записа.
За него голямата българска поетеса Блага Димитрова пише стихотворението „Музика – в памет на Добрин Петков“:
С думи на почит и благодарност го изпраща по вечния му път и акад. Марин Големинов, в интервю на музиколога проф. Боянка Арнаудова: „Отдаван до изнемога на предварителната подготовка на музикалните произведения, Добрин Петков като върховен жрец на музиката заставаше на диригентския пулт с абсолютна увереност и започваше свещенодействие – разкриването на красотата и тайнствата на това велико изкуство – Музиката. В тази свръхестествена обстановка той просто изгаряше творчески, за да ни поднесе завършените форми на един свръхсвят. В „Ламенто ин мемориам Добрин Петков“, което му посветих, исках звуково да изразя почитта и благодарността си за това, което той беше за нашата родна музикална култура – един благороден защитник на съвременната българска художествена музика.“