Дина Шнайдерман
Снимка: Международен музикален фестивал „Проф. Емил Камиларов“

Дина Шнайдерман (28 март 1931 – 9 август 2016) е сред най-прочутите виртуози в съвременното световно цигулково изкуство. Има изключителната привилегия да свири на оригиналната цигулка на Паганини. Концертът, в който изпълнява наведнъж всички сонати на Моцарт, е записан в книгата „Световните рекорди на Гинес“. Любимата ѝ цигулка е инструментът „Галиано“, принадлежал някога на голямата българска цигуларка Недялка Симеонова.

Родена е в Одеса в семейство с еврейски корени. На четири годишна възраст попада в наскоро създадената цигулкова школа за даровити деца на проф. Столярски. След това продължава обучението си в Музикалното училище в Санкт Петербург. Още в първите си концертни изяви прави впечатление с техническите си умения и задълбочено музициране. През следващите години достига онази артистична зрялост, която ѝ отрежда място като солист в тогавашната Ленинградската филхармония, още преди да е завършила Московската консерватория.

През 1951 година на Младежкия фестивал в Берлин Дина Шнайдерман е сред най-високо отличените виртуози наред с българския цигулар Емил Камиларов. Четири години по-късно двамата сключват брак. В България създават дуо „Дешка“ (от първите букви на имената си) и започват активна концертно-изпълнителска дейност у нас и на най-престижните сцени в Европа.

През 60-те години дуото изнася цикъла „Класически и съвременен цигулков концерт“. За първи път пред българска публика се изпълняват концертите за цигулка и оркестър No 3 от Паганини, No 1 от Менделсон, No 2 от Шостакович, концерта за две цигулки на Бритън и други световни произведения. Двамата създават Български камерен оркестър и Колегиум музикум „Банкя“, като често са концертмайстори и солисти на формациите. За върховни постижения в музикалното изпълнителско майсторство Дина Шнайдерман е отличена със златен медал на белгийската фондация „Йожен Изаи“. Сред носителите на наградата са Алберт Швайцер,  Давид Ойстрах, Йехуди Менухин и много други цигулари със световна известност.

„Спомням си, че при едно от гостуванията на моя професор Давид Ойстрах в България, той трябваше да потвърди дали е „Галиано“ цигулката на покойната Недялка Симеонова. Тя много ме обичаше, без да сме имали директни контакти. Беше в журито, когато се явих на прослушване за работа в Концертна дирекция и настояваше да бъда назначена. Цигулката беше оценена на 35 хиляди лева и нейният съпруг Борис Сарафов предложи аз да я купя. За мен беше непосилно и тогава Министерството на културата ми отпусна заем, който погасявах всеки месец. През всички тези години имах възможност да си купя няколко цигулки, но продължавам да свиря на инструмента на най-голямата българска цигуларка“ – разказва Дина Шнайдерман.

„Рондо капричиозо“ от Сен-Санс в изпълнение на Дина Шнайдерман със Софийската филхармония, диригент Влади Симеонов – документален запис 1960 година.

След две десетилетия, в които дуото дава своя принос в развитието на музикалната култура у нас, им се забранява да продължат с преподавателската си дейност в Музикалната академия, а също така и да изнасят концерти. „Ние не избягахме тогава от страната, а отидохме да търсим по-добър живот, където можем да съхраним нашата индивидуалност“ – посочва Шнайдерман в свои интервюта и казва: „Аз живея там, където мога да свиря и преподавам“.

През 70-те години семейството се установява в Швеция. Следват години на концерти из целия свят, майсторски класове, семинари и журиране на международни конкурси. Междувременно преподават в музикалните академии към Университетите в Гьотеборг и Упсала. За изключителния ѝ принос към шведската култура, наука и общество цигуларката е наградена със златен медал „Илис Кворум“.

Един от най-големите ѝ успехи е възможността да свири с цигулката на Паганини. „Инструментът е изключителен и носи марката „Гуарнери“, с вълшебен звук – споделя Шнайдерман. – Когато докоснеш струните с лъка, разбираш, че Паганини не е продал душата си на дявола, а просто винаги е имал конфликти с властниците. И макар че е бил прокълнат от съгражданите си, той завещава инструмента на родния си град. Страхотно изживяване беше, но и много отговорно.

Оригиналът беше изваден от мястото си в градския музей в Генуа за първи път от 150 години насам. Никога досега цигулката не е имала друг собственик, не е преработвана заради нечий вкус или желание. За копие на собствения си инструмент Паганини плаща на големия френски майстор на цигулки Вийон. Направил го е за любимия си и единствен ученик Камило Сивори. Пътуването с цигулката на Паганини и нейното копие беше свързано с невероятни мерки за сигурност. Застраховката е за половин милиард долара. Съвместно с Камиларов изнесохме пет открити концерта, които се предаваха по сто и петдесет радиостанции.“

През 1997 година Дина Шнайдермен и съпругът ѝ са поканени у нас по повод 25-годишнината от създаването на Колегиум музикум „Банкя“. Изнасят празничен концерт и изпълняват „Български танц“ – за две цигулки от Панчо Владигеров, чиято творба композиторът посвещава на тях. Записът е съхранен в Златния фонд на БНР:

Втория концерт за цигулка и оркестър Панчо Владигеров създава специално за Шнайдерман. Тази мащабна симфонична творба се нарежда между произведенията на Брамс, Бетовен и Барток. В репертоара на цигуларката винаги присъства българското творчество, а почетно място заемат композитори като Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Александър Райчев, Жул Леви, Бенцион Елиезер, Димитър Сагаев и други.

Следващите години Шнайдерман често гостува у нас. През 1998 година дуо „Дешка“ отбелязва 40-години творчески път и свири отново пред българска публика. Получава наградата „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Чуйте благодарственото обръщение на цигуларката:

През 2001 година е наградена с орден „Стара планина“ първа степен. През 2011 година създава Международния музикален фестивал и конкурс за млади цигулари „Проф. Емил Камиларов“, който се провежда в София. Не помни и ден, в който да не свирила и казва: „Човек повярва ли, че талантът му е толкова голям, че няма какво повече да работи, е загубен.“ И до последния си земен дъх на 85-годишна възраст докосва струните с лъка.