Иван СтайковСемеен архив Иван Стайков

Толкова жадувани са топлите плажове стелещи своите пътеки от вятър в очите ни, толкова дълги дни очакваме това пътуване до тревожната въздишка на вълните и по ръцете ни пробягва желание за белия светъл въздух, парещ от слънце…

За един композитор трите популярни песни написани за един черноморски конкурс, носят дъха на всички тези желания. Конкурсът „Песни за българското черноморие” се осъществява в далечната 1965 година. Датата е 1 август, а сцената е легендарното Вариете на „Слънчев бряг”. По-късно конкурсът е преименуван в „Златният Орфей” и става най-престижният международен форум за поп музика, провеждан у нас.
Иван Стайков пише песните „Всяко лято” и „Изкушение” в бърз ритъм, а третата – „Спомен от лятото” – е баладична песен в свободна форма, по текст на Захари Петров. С нея певицата Мими Николова печели втора награда през 1966 година на „Златният Орфей”.

Още известни негови песни са: „Мостчето на влюбените”, „Когато луната изплува”, „Синьо”, „Простите неща”, „Заклинание”, „Двата бряга”, „Миговете идват изведнъж”, „Твърде късно” и много други. Изпълняват се от Мими Николова, Мими Иванова, Маргрет Николова, Снежина Темелкова, Борис Годжунов, Боян Иванов, Радослав Цветков… Стайков открива за музиката и непрежалимата Паша Христова.

Чуйте „Мостчето на влюбените”, музика Иван Стайков, текст Вера Иванова, изпълнява Мими Николова, запис Златен фонд на БНР, 1963 година:

„Понякога една мелодия идва внезапно. И просто трябва да настигам нотите в мига, когато я записвам. Сякаш вървят пред ръката ми. А понякога песента идва дълго в мисълта ми като през разстояние, което трябва да преодолява”, споделя композиторът.

Иван Стайков (31 март 1931 – 1 февруари 2020) е роден в София. До 15-годишната му възраст всички са убедени, че от него ще стане математик. Но в къщата има пиано и влечението към музиката надделява. Първата крачка е направена, начинаещият музикант започва да учи пиано при един от най-ярките представители на българското пианистично изкуство, композиторът проф. Димитър Ненов. През 1956 година Стайков завършва Държавната музикална академия, със специалност пиано, в класа на професора. Съвместните години заедно карат всички да смятат, че пред Стайков се открива кариера на концертен изпълнител. Да, той присъства на концертните подиуми и името му се чете по афишите, но ако младият музикант в мислите си за бъдещето се вижда и като автор на музика, то това със сигурност е музика от съвсем друг вид. Макар че Стайков не е чужд и на явлението, наречено джаз.
В зрелите си години започва да редактира и подготвя за печат редица творби на своя любим учител. Редактира Клавирния му концерт по скици и памет, тъй като партитурата е почти унищожена. Възстановява и завършва Втора симфония „Поема на българската земя” (1980-1982), прави транскрипция за симфоничен оркестър на „Миниатюри”, транскрипция за голям симфоничен оркестър на „Токата” (1986-1988), за която казва, че е „далеч от оригинала и с доста трудни джаз елементи, а финалът е едно голямо крешендо”.

През един есенен ден на 1956-а, след дълъг разговор относно незаинтересоваността на квалифицираните музиканти от проблемите на забавната музика, Иван Стайков взема от Йосиф Цанков написаната на няколко реда пиеса „Мамбо 13” и я аранжира по такъв начин, че музикантите от естрадния оркестър на Радиото дълго му се сърдят заради мъчните партии. В професионалните среди единодушно цари мнението, че Иван Стайков е първи и най-добър аранжор на забавна музика у нас. Всъщност така започва музикалната му кариера, като аранжор в тясно сътрудничество с Йосиф Цанков и Биг бенда на Българското национално радио. Перфектно владее изкуството да аранжира, отлично познава оркестровия баланс, всеки един инструмент, всяка една интермедия, фраза е точно на мястото си. Той аранжира за „Джаза на оптимистите”, оркестър „София” и Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия. „Сам съм се учил да аранжирам, то е въпрос на въобръжение”, казва Стайков, нещо което се отнася за всяка музика. Тя първо зазвучава в главата на композитора и после става видима върху нотния лист.

В запис от 2002 година композиторът разказва как навлиза в „творчеството на музиката”:

Иван Стайков е автор на музика за филми, на популярна и класическа музика, джаз, мюзикъли, текстове на песни на български и английски език. С песента „Once again”, по негова музика, текст и аранжимент, изпълнена от Мими Николова, участва в конкурс организиран от „Yamaha” в Токио през 1977 година. В онези години това е най-големият световен конкурс в областта на популярната музика, а Стайков е единственият българин, който го печели и то в конкуренция с над 1700 участници.
Иван Стайков създава музиката и аранжиментите на пиесите: „Поколения”, „Тракийски хорал”, „Алтън Калофер”, „Задявка”, „Джинси и кенари”, „Запознанство”, „По икендия”, „Свирня”, както и аранжимента на „Момина жалба”.

Чуйте пиесата „Запознанство” – музика и аранжимент Иван Стайков, в изпълнение на Биг бенда на БНР, диригент Вили Казасян, запис „Златен фонд”, 1986 година:

Неговата музика звучи и в игралните филми „Здрачаване”, „Господин за един ден”, „Да обичаш на инат”, „Двойникът”, в първия български филмов мюзикъл „Бягство в Ропотамо”, в куклени и театрални постановки, за телевизионния театър „Грешката”, мюзикълите „Под командите на любовта”, „Тридесет залпа”, детската опера „Оловният войник” и др.
През 2000 година печели наградата на публиката с „Рапсодия в 7” на конкурс в Пловдив, организиран от фондация „Св. Георги Победоносец”, със седалище в Балтимор (САЩ). През 2003-та е избран за член на Международната славянска академия в Санкт Петербург. Носител е на орден „Кирил и Методий” I-ва степен.

„Иван Стайков е необикновен човек. Един океан от чувствителност, познание и невероятна работоспособност, интровертен, много скромен”, казва диригентът Пламен Джуров.
А едно писмо от проф. Ненов Стайков къта дълбоко в сърцето си и то направлява живота му до последния ден: „Наскоро след получаването на това писмо ти ще привършиш изпитите си. И тогава ще заловиш пианото. И внимавай само за едно – ще изхвърлиш понятието „амбиция” – с цялото ѝ съдържание, разбира се, от употреба и прилагане. Амбицията е нещо, което носи недоволство, огорчение, трови, прави да завиждаш. В един момент, когато смяташ да се устремяваш нагоре, ще замениш това понятие с думата „любов”, т.е. ще обикнеш всичко – и пианото, и клавишите му, и звука му, и работата с него.”

„Мария” – музика Иван Стайков, текст Радой Ралин, изпълнява Борис Годжунов, запис 1974 година:

Топлите плажове, стелещи своите пътеки от вятър в нажежения въздух на лятото, отново предстоят и макар че едно земно човешко пътуване е приключило, плодовете от онази любов, между твореца и пианото, остават в златните мелодии на българската популярна музика завинаги.

По тази публикация работи Десислава Димитрова

Снимките са предоставени от Снежина Темелкова – Стайкова.

От ляво надясно: Мими Николова, Иван Стайков, Богдана Карадочева и Морис Аладжем на конкурс в Касълбар, Ирландия през 1973 г.
« 1 на 6 »