В световната класическа литература Чарлз Дикенс (7 февруари 1812 – 9 юни 1870) е един от най-прочутите създатели на образи. Смятан за най-великия писател на викторианската епоха, неговите произведения се радват на широка известност приживе и на трайна популярност и днес. „Коледна песен“, „Оливър Туист“, „Дейвид Копърфийлд“, „Големите надежди“ са част от художественото му наследство, което продължава да се адаптира за театрална, радио и телевизионна сцена. През XX век критиците и учените признават британския писател за литературен гений. Чуйте монолог на чичо Скрудж от книгата „Коледна песен“ в изпълнение на актьора Симеон Викторов, запис Златен фонд на БНР:

Роден е в пристанищния английски град Портсмут. Израства с пикаресковата проза, която намира в семейната библиотека. Когато е на девет години, баща му, изпаднал в дългове, е изпратен в затвора. Чарлз и останалата част от семейството се мести в Камдън таун, работническо предградие на Лондон. Малкото момче е принудено да напусне училище и да работи във фабрика, където по десет часа на ден лепи етикети на боя за обувки. Така в продължение на три години. Ужасяващите условия на труд, както и самотата и отчаянието, които се просмукват в детската психика, намират своето автобиографично отражение в творчеството на Дикенс. Писателят гледа на това време като „загуба на невинност“, а произведенията му представляват остра критика на социално-икономическите и образователни недъзи на разслоеното английско общество.

Започва своята кариера като журналист и никога не спира да бъде такъв. Списва и редактира периодични издания до края на живота си. Първите му литературни опити – комикси и хумористични скици под псевдонима Боз, са отпечатани в книга през 1836-а.  В следващата една година фрагментирано в пресата излизат „Посмъртните записки на клуба Пикуик“, с които авторът създава голяма читателска аудитория. Публикуването на романите като отделни епизоди, преди да бъдат превърнати в книги, е характерен похват, който Дикенс прилага и при другите си творби. Той информира илюстраторите си за сюжетите преди написването на цялостния текст, за да започнат работа по месечните илюстрации.

Следващата книга, която му носи изключителен успех, е „Приключенията на Оливър Туист“. Тя засяга социални теми като детския труд, домашното насилие, набирането на децата като престъпници и присъствието им на улицата. Роден в приют за бездомни, Оливър има тежка съдба. На 9-годишна възраст е продаден да чиракува при майстора на ковчези мистър Сауърбъри. Тогава започва истинският кошмар за детето. Чуйте фрагмент от радиодраматизацията на Мария Вълчанова с участието на Мирослава Стоянова в ролята на Оливър, запис Златен фонд, 1965 година:

Алегориите му включват сравнения на сираците с ценни книжа, хората с въжени лодки, гостите на официални вечери с мебели. Дикенсовият Лондон, широко описан от времето на Индустриалната революция, е скрит под сивите облаци на пушещите комини, а всяка каменна и тухлена сграда е покрита с черни сажди. Петнадесет романа, пет новели и стотици разкази излизат изпод перото на Дикенс, но и много нехудожествени статии за правата на децата и въобще за социални реформи в полза на бедните. Инициира благотворителни кампании и обиколки из Америка, където изнася публични четения срещу робството.

Енергията му е неизчерпаема. Пише пиеси и дори играе на сцена пред кралица Виктория през 1851-ва. Година по-рано излиза целият „Дейвид Копърфийлд“ – роман, оригинален по своята художествена постановка, в който авторът проследява ежедневието на героя. В голяма степен творбата е автобиографична, а прототип на Дейвид е самият Дикенс. Той често трансформира в книгите си неблагоприятния отзвук от собствените си детски преживявания, но реалните подробности около ранното детство на писателя стават известни едва след смъртта му.

Погребан е в „Ъгъла на поетите“ на Уестминстърското абатство. Печатната епитафия, разпространена по време на погребението, гласи: „В памет на Чарлз Дикенс (най-популярният автор на Англия), който умря в резиденцията си, Хайъм, близо до Рочестър, Кент, на 9 юни 1870 г., на 58 години. Той симпатизираше на бедните, страдащите и потиснатите; и със смъртта му светът загуби един от най-големите английски писатели.“

„Голямата ми амбиция е да живея в сърцата и домовете на хората, обичащи дома си, и да бъда свързан с истината на истинския английски живот”, казва Дикенс. Два века по-късно неговите герои продължават извънлитературния си живот. Гамп от „Мартин Чъзълуит“ се е превърнала в жаргонна дума за чадър; Пикуик е нарицателно за идеалист, подобно на Дон Кихот; Пексниф – за лицемер, Градграйнд – за бездушен човек, който се интересува само от факти и цифри, Юрая Хийп – за ласкател.
„Дикенсиански“ като термин се отнася до стил писане, който се характеризира с ярки сцени на бедност във викторианска Англия. Също така обаче думата може да бъде използвана като определение на нещо, което е под приемливите стандарти. Тези езикови факти са реално потвърждение за огромното влияние на Дикенс в историческото развитие на английската култура.