Откъс от френската пиеса „Осем жени” от Робер Тома в Театъра на българската армия, изпълнява Мария Русалиева – запис 1965 година, Златен фонд на БНР: У нея има една особена приповдигнатост на духа, човешки полет, устременост, които…

Първата жена кинорежисьор у нас Бинка Желязкова е една от малкото дебютирали през 50-те години на миналия век жени в световното кино. Нелекият ѝ творчески път поразява със своята необикновеност и парадоксалност. Кинокритиката не винаги оценява по…

Едуард Захариев (1 юли 1938 – 26 юни 1996) е талантлива, ярка творческа личност, кинорежисьор, оставил творби, които все още нямат аналог в българското кино. Филмите му  от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век предизвикват…

Той бе гражданин на света с мащабите на своето мислене, талант и възможности, но паспортът му си остана български. Държеше на това. „Още в момента, когато диригентът излиза на сцената пред оркестъра, конфликтът вече е на лице…

В световната литературна антология на така нареченото „изгубено поколение”, появило се след Първата световна война, Ерих Мария Ремарк е сред най-ярките имена редом с Ърнест Хемингуей и Ричард Олдингтън. Наричат ги така заради трагичния край на героите…

Христо Смирненски е псевдоним на поета Христо Димитров Измирлиев, роден на 17 септември 1898 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес в Гърция. По време на Междусъюзническата война (1913) хиляди бежанци, между които и семейството…

„Танц със саби” из „Гаяне” в изпълнение на Холивудския симфоничен оркестър, запис 1990 година, Златен фонд на БНР. Създателят на тази музика е един от най-големите композитори на ХХ век. Автор на три балета, три симфонии, шест концерта,…

„Има една мисъл на Фридрих Ницше за „аполоновското начало” и „дионисиевското начало” в изкуството. Едни таланти са носители на светлината, хармонията, други на дисхармонията, тъмното буйство. У българския поет Никола Фурнаджиев беше заложено повече второто. В неговата…

„Стихии” от цикъла „Вечната и святата” в изпълнение на поетесата – презапис от плоча. Грандамата на българската литература Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) – възвеличавана или охулвана, обичана или недолюбвана, разбирана или осъждана, остава вечна…

Той притежава една наистина рядка способност – умее да насити и най-малката песен с толкова мелодично и музикално съдържание, че да я превърне в емблема, която ярко се запечатва в съзнанието и създава образ, който дълго се…