„Първи септември 1949 година. — пише в биографичната си книга „Притаени мигове, книга 1: Срещи“ Георги Йорданов — Топъл слънчев ден. В двора между четирите сгради на мъжката гимназия „Добри Чинтулов“ в Сливен се откриваше новата учебна…
„Вие сте самата пламенност!“, възкликва белгийският поет Емил Верхарн, когато се среща с Гео Милев. По-късно тези думи се свързват с решението на издателя да назове второто си списание „Пламък“. Първородният син на учителите Мильо и Анастасия…
Ерудит, космополит и личност с енциклопедични познания, Петър Увалиев (12 януари 1915 – 11 декември 1998) е един от най-влиятелните български интелектуалци емигранти през 20 век. Неговата многопластова личност на дипломат, филмов и театрален продуцент, сценарист и…
През май 1923 година Карел Чапек пише на съпругата си от Италия: „… прекарах един хубав миг на морския бряг. Там миришеше на мащерка, а аз се взирах на север, където е Чехия, и си мислех: Ето,…
„Той твори, както никой не е творил – денонощно той пишеше и пееше, и за хорове, и за оркестри, и за военни музики, и за ученици, и за всички… Творчеството му в Казанлък сложи здравия фундамент, върху…
„По произход съм копривщенка и еленчанка. Майка ми е сродница на Пейо (Петко) Тодоров. И двата града са играли важна роля в Българското възраждане и в моя живот. Закачила съм шест години от миналия век и въпреки…
Борис Руменов (Борю Зевзека) — благодетел на начумерения български народ Човек деен — писател, журналист, сценарист, режисьор, драматург и артист, хуморист, декламатор и имитатор, участник в Междусъюзническата, Балканската и Първата световна война, Борис Руменов е част от българската бохема…
Нейният живот не е само история на личните постижения и разочарования на една актриса, а история на цялото българско киноизкуство в оня ранен период, когато то е принудено да се подхранва от окаяните спестявания на неколцина ентусиасти.…
35 години от падането на комунистическия режим в Румъния „Когато бях млад, страдах от глад и студ, но това не ми повлия. Забравях глада когато четях Кафка и студа, когато четях Томас Ман. Моята истинска родина не…
Във кръвта удрят залпове огнени, пролетта се отеква с любов – като птици от огън подгонени стиховете ми стават на зов! Така Николай Хрелков определя своята поезия, завладяла читалищните сцени и клубните подиуми през 30-те години на…