Лазар Николов (26 август 1922 – 7 януари 2005) е един от представителите на Новата музика от втората половина на XX век. Твори в почти всички музикални жанрове. Автор е на 2 опери, 6 симфонии, инструментални концерти, сонати за пиано, цигулка, виолончело, на камерна, хорова, театрална и филмова музика.
Пианото е първият инструмент, чрез който започва да изразява таланта си. Композира още в ученическите си години. Завършва Музикалната академия в класа на Димитър Ненов. Негови учители са Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов.
От 1949-та – годината на създаване на „Концерт за оркестър“, творбите и личността на композитора се превръщат в „символ на формализма“. През 1952 година лично тогавашният председател на Съюза на съветските композитори – Арам Хачатурян – го критикува за „прокарване влиянието на западния модернизъм“. Заклеймяващи са оценките, които получава от авторитети на времето: …. Симфонията от Лазар Николов предизвика буря от негодувание и възмущение… Произведенията на Николов представляват невероятна безсмислица, натрупване на звуци, зад които няма никакво съдържание (сп. Българска музика, 52 и 54 г.) По принуда Лазар Николов преминава през период на „нелегалност“, когато той и Константин Илиев не показват новите си творби, а по-късно – и през упорито отстояване на своята естетика. Но тъй като, колкото и външно да изглежда „чуплив“, толкова е „елмазен като човек“ (по думите на проф. Венцеслав Николов), той продължава да прави своите собствени открития, които го приобщават към световното музикално наследство.
„Изстраданото творчество е един от признаците на голямото изкуство“, казва композиторът Георги Тутев и в ретроспективен план представя „сложната композиторската съдба“ на Лазар Николов като нарича творчеството му „музика от висш порядък“, запис 1992 година:
Като „един от върховете на съвременната музика“ определя творбите на Лазар Николов композиторът Васил Казанджиев и изразява своята увереност в неговото творческо безсмъртие, запис 2005 година:
* Челистът проф. Венцеслав Николов говори за „изпълнения, оползотворен живот“ на Лазар Николов, за философията му на ненасилие, като го нарича „най-верния на себе си композитор“, запис 2005 година:
„Никога не съм имал намерението да бъде герой, да бъда борец. Единственото, което ме интересуваше бяха моите произведения, тяхната завършеност, тяхната форма, която да ме задоволи. Аз съм доволен от това, което написах и смятам, че тези неща имат някаква ценност. Бях си изработил броня срещу всички опасности, които стояха пред мен в миналото“, казва Лазар Николов. И споделя как е устоял през годините на натиска и отричането на музиката му, както и каква е „цената на свободата да композира, каквото иска“, запис 2001 година:
В интервю по повод 80-годишнината си през 2002 година, композиторът отговаря дали възприема себе си като новатор и определя музиката като „лечебно средство“:
Един по-личен поглед към стремежа на Лазар Николов да твори в спокойствие и за постепенното приемане на музиката му дава неговата съпруга – цигуларката Хана Николова, запис 2006 година:
Днес композиторът е считан за един от основоположниците на съвременната българска музика. Част от неговото музикално творчество са оперите „Прикованият Прометей“ и „Чичовци“, ораториалният цикъл „Тъжни и трагични песни и симфонии“, 2 концерта за пиано и оркестър, оркестровите пиеси „Ленто“ и „Отблясъци и залез“, Симфонии за 13 струнни инструмента, Дивертименто-концертанте, Метаморфози I – V и много други.
Произведения на Лазар Николов са изпълнявани в различни европейски страни, САЩ и Русия. Участва със свои произведения на „Варшавска есен“, Загребското и Берлинското биенале, „Пражка пролет“, фестивала за нова камерна музика във Витен. С негови творби утвърждават името си на интерпретатори на съвременна музика редица известни български изпълнители. Два пъти е отличаван със звание доктор хонорис кауза, съответно от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (1997, за цялостно композиторско творчество) и от Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ (2002). Носител е на орден „Стара планина“ (1997). През 2003 година Лазар Николов получава годишното отличие на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) за цялостно творчество и за високи постижения в областта на традиционната и съвременната музика.
До края на земния си път Лазар Николов остава пословично скромен човек, който праволинейно, без компромиси отстоява своите творчески виждания. Оределян е като изключителен майстор на родната ни музикална култура, който винаги ще има съдбата да респектира, без да бъде докрай разбран.
Откъс из Концерт за струнен оркестър, изп. оркестърът при читалище „Владимир Заимов” – София, дир. Емил Чакъров, запис 1974 година:
Симфония №4 (фрагмент от Първа част), изп. СДФ, дириригент Йордан Дафов. Документален запис от първото изпълнение на творбата на 6.02.1987 година:
Концерт за цигулка и оркестър – изп. Георги Близнев със Симфоничния оркестър на КТР, диригент Добрин Петков, запис 1964 година:
Из операта „Прикованият Прометей”, диригент Добрин Петков, запис 1974 година:
Фрагмент от Соната за пиано № 9 в изпълнение на Цветана Панова, документален запис от концерт-честване по повод 80-годишнината на Лазар Николов в ДМА през 2002 година: