Дъщерята на родоначалника на съвременната театрална школа у нас актьор и режисьор Николай Масалитинов е родена през 1921 г. в Прага, но родителите й се местят в България, когато е на 4 години.

Учи живопис в класа на Илия Петров (1941 – 1943), но се отказва от рисуването и завършва Държавната театрална школа (1945 г.). Като студентка първа година пътува на турне с Народния театър, където получава „бойното си кръщене” с ролята на Мариана от „Тартюф” на Молиер. Вече на софийска сцена дебютира в Людмила от „Вася Железнова” на Горки. В постановката на „Млада гвардия” по романа на Фадеев играе целият млад състав на театъра. В нея Масалитинова е Любов Шевцова, изиграна с преливаща жизненост и решимост. В „Стари другари” на Малюгин играе централната роля – Тоня. Коренно различна е тя в ролята на Акулина от „Еснафи” на Горки – глупава, примитивна, но войнстваща еснафка. В Ивет от „Майка Кураж и нейните деца” на Брехт е отново весела и жизнерадостна спътница по разкаляните пътища на войната.

Таня Масалитинова притежава способността да общува със зрителите, да бъде събеседница от сцената, затова голям успех имат нейните рецитали. Нейната Анна Каренина разплаква зрителите. Изключителен успех й донася „Едит Пиаф за себе си”, чиято композиция  тя прави по книгите „На бала на успеха” и „Моята изповед”. Самата Масалитинова прилича на нея. Един живот отдаден на театъра и зрителя, но пълен със спечелени битки. Специализира режисура при Товстаногов и Ефрос.

Дори пенсионирането й от Народния театър не я отчайва, а я хвърля в режисьорското поприще. Поставя пиесите: „Милият лъжец” от Джером Килти, „Мъж на чиния” от Ярослав Дитл, „Животът започва от начало” от М. Симова, „Професия за ангели” от Драгомир Асенов, „Кучешко дело” от Л. Попов, „Сто години самота” (рецитал) по Маркес и др. Тя е и един от основателите на театър „Барбуков”, с който кръстосва цялата страна.

В 1996 г. публикува автобиографията си „Така било писано”.

Текст: Мая Бениеш