Емилиян Станев е литературният псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев, автор на анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести, както и на произведения за деца и юноши. Той е роден на 28 февруари 1907 г. в Търново. Прекарва детството си основно там и в град Елена. От малък баща му го води със себе си на лов из Еленския балкан, което намира отражение още в ранните му творчески изяви. В София известно време изучава живопис при проф. Цено Тодоров, записва финанси в Свободния университет (днес УНСС), но призванието му е да бъде писател.
През 50-те години Емилиян Станев сътрудничи на списанията „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. В София се запознава с много интелектуалци – писатели, художници и журналисти, които оказват голямо влияние върху творчеството му. Първата му книга – сборникът с разкази „Примамливи блясъци“ – е издадена през 1938 г. Последвана е от сборника „Сами“ (1940 г.), с който се поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека като „Вълчи нощи“ (разкази, 1943 г.), „Делници и празници“ (разкази, 1945 г.), „Дива птица“ (повест, 1946 г.), „В тиха вечер“ (повест, 1948 г.). В тези творби Станев изобразява с голямо майсторство дивия и прекрасен свят на природата. През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. Това е разказ за трагичната любов между Елисавета, съпругата на български офицер, и сръбския военнопленник Иво Обретенович, която пламва на фона на Първата световна война. Войната, болката и липсата на човечност се противопоставят на стремежа към свобода и копнежа за чиста любов и щастие, разкрити чрез образа на главната героиня. През 1964 г. повестта е екранизирана от режисьора Въло Радев, като ролята на Елисавета е поверена на великолепната актриса Невена Коканова.
В продължение на 14 години Емилиян Станев работи върху първия си роман „Иван Кондарев“, издаден през 1964 г., който представлява епическо платно на живота и борбата на българския народ по време на Септемврийското въстание от 1923 г. Произведението съдържа дълбоки художествени послания за обществото от 50-те и 60-те години на ХХ век. В литературна анкета Емилиян Станев казва: „Който го изследва, трябва фактически да изследва нашето общество от него време и доколко аз съм го отразил вярно, обществените сили, които действат тогава.“ Романът „Иван Кондарев“ е филмиран през 1974 г. под режисурата на Никола Корабов. Нравствено-етични проблеми, философски въпроси и борбата между доброто и злото са в основата на историческите романи на писателя „Легенда за Сибин, преславския княз“ (1968 г.) и „Антихрист“ (1970 г.), както и на повестите „Търновската царица“ и „Тихик и Назарий“ (1985 г.).
Едни от най-известните произведения на Емилиян Станев за деца са „Лакомото мече“, „Страшната птица“, „Къщичка под снега“, „Повест за една гора“, „Приказка за хитрата сврака“, „Пролетна разходка“, „Чернишка“ и др. През 1979 г. писателят е удостоен с престижната международна награда „Ханс Кристиан Андерсен“. Носител е и на националната награда „Йордан Йовков“ (1975 г.). Емилиян Станев завършва житейския си път на 15 март 1979 г. на 72-годишна възраст в София.