На 19 март 1900 година в Париж, в семейството на участника в Парижката комуна Анри Жолио се ражда шестото му дете, което наричат Жан Фредерик. Биографията на бъдещия лауреат на Нобелова награда и председател на Световния съвет на мира започва с обикновените детски игри. Малко по-късно той вече е активен спортист – взема участие в националния футболен отбор на Франция, кара ски, занимава се с жиу-жицу. Когато Фредерик навършва 14 години, превръща банята в дома на семейството си в лаборатория по физика и химия. През 1923 година завършва физико-химическото училище в Париж и е награден с медал „Пиер Кюри”, който 22 години е преподавал в това училище.
На мястото на Пиер Кюри сега преподава Пол Ланжвен, велик учен и обществен деятел, който през 1925-а препоръчва Фредерик Жолио на Мария Кюри. Тя го назначава като физик-препаратор и поверява част от бочението му на дъщеря си Ирен, която въпреки младостта си вече е изтъкнат специалист по проблемите на радиоактивността. През 1926 година Ирен и Фредерик, хора със съвършено различни характери, но напълно общи цели, сключват брак и започват да работят неразделно, както преди това родителите на Ирен. Постепенно в техните пбликации фамилните им имена се сливат в едно: Жолио-Кюри.
През 1932 година те откриват едно от „най-странните явления на природата: превръщането на гама кванта, който има характер на фотоните от видимия спектър и няма нито маса на покой, нито електрически заряд, в две частици: положителен и отрицателен, които имат електрически заряд и могат да бъдат претеглени както всяко друго вещество. Те наблюдават и обратното явление: реакцията между същите частици, която води до образуване на гама-квант. През същата година те публикуват трудове върху едно ново лъчение намерено от двама немски физици Валтер Боте и Ханс Бекер. Техните резултати помагат на английския учен Джеймс Чадуик да открие една нова частица с маса, равна на масата на ядрото на обикновения водороден атом (протона), но без електрически заряд – неутрон.”
През 1934-та двамата млади учени, разполагайки със съвсем скромна лаборатория, откриват явлението „изкуствена радиоактивност” (предизвикана от бързи алфа-частици): под действието на алфа-частиците алуминият става радиоактивен. Откриват нов тип радиоактивност – позитронната. За това откритие през 1935 година Ирен и Фредерик Жолио-Кюри получават Нобелова награда по химия, третата по ред Нобелова награда в семейство Кюри. Двамата физици предсказват, че изкуствената радиоактивност може да се предизвика и от неутрони, деутрони, протони.
Фредерик Жолио-Кюри почти едновременно с Ото Хан и Фриц Щрасман „открива експериментално разцепването на урана с неутрони и един от първите стига до извода, че процесът на делене на урановите ядра трябва да се съпровожда с появата на нови неутрони, като изчислява количеството на излъчваните вторични неутрони. Тогава Фредерик Жолио-Кюри предвижда възможността за развитие в урана на верижна ядрена реакция, с отделянето чрез взрив на огромна енергия”. През 1939-1940 година той разработва редица технически проекти за освобождаването на ядрената енергия.
През 1939-а Жолио-Кюри със сътрудници започва работа по построяването на ядрен реактор с тежка вода. От Белгия получават 9 тона уранов оксид, а от Норвегия – целия световен запас от тежка вода. През май 1940 година обаче тези изследвания са прекъснати от фашистката окупация на Франция. Най-близките му помощници изнасят документацията и запаса от тежка вода в Англия, а самият Фредерик Жолио-Кюри остава във Франция, където използва своите знания в борбата с окупаторите. В неговите лаборатории в Колеж дьо Франс се изготвят взривни вещества. За тази си дейност той се излага на голяма опасност и на два пъти е арестуван от гестапо. След войната е върховен комисар на атомната енергия във Франция, а Ирен – един от останалите четирима комисари. Ученият възобновява и развива ядрените си изследвания. Още в началото на 1948 година пуска в действие първия френски циклотрон, а през декември същата година – експериментален атомен реактор с тежка вода.
През 1949 година Фредерик Жолио-Кюри е избран за председател на Постоянния комитет на току-що образувания Световен съвет на привържениците на мира, а Ирен Жолио-Кюри става член на този комитет. През 1950 година на Сесията на мира в Стокхолм той предлага Възвание против атомната заплаха, което обявява за военнопрестъпник правителството, приложило първо атомната бомба в една война. Под това възвание след неговия подпис се нареждат подписите на 500 милиона мъже и жени от целия свят.
За своите прогресивни изяви, задето официално декларира навсякъде, че атомната енергия трябва да се използва само за мирни цели, че научните работници трябва решително да се противопоставят на насочването на това велико откритие за целта на войната, при сложната международна обстановка от онова време, когато бушува още „студената война”, под натиска на империализъм в САЩ и западната реакция френското правителство се принуждава през 1950-та да отстрани от поста върховен комисар по атомната енергия своя най-голям атомен учен Фредерик Жолио-Кюри. Същото правителство, което за неговото прекрасно патриотично дело по време на войната му връчва най-високото военно отличие – Кавалер на Почетния легион с декорацията на Кръста на войната, което за бързото изграждане на първия атомен реактор в Европа в лицето на президента на Френската република Венсан Ориол, тържествено го бе поздравило.
Това решение предизвиква негодувание и протест в целия свят. По този повод са прочувствените думи на Еужени Котон: „Нима французите забравиха всичко, с което са му задължени както за неговите знания, така и за неговия патриотизъм?”
Десетки писма, изпратени от Секретариата на Световния съвет на мира, олицетворяват грижата за помощ за Виетнам и Корея, илюстрират всеобхватния размах на дейността на Съвета на мира под председателството на Жолио-Кюри.
Интерес представляват и писма дошли от Париж, изразяващи протеста на милиони честни хора в защита на борбата на Алжир и Сирия за независимост, други – в защита на суверенните права на Египет над Суецкия канал (1956). Съхранени са телеграми и писма в защита на законното правителство на Гватемала срещу агресията на САЩ.
В декларацията на Световната федерация на научните работници, подписана от Жолио-Кюри, неин председател, ученият предупреждава отново за опасността от освободения при опитите радиоактивен стронций, носещ смърт на хората. Апелът му е да се спрат незабавно опитите с ядрени оръжия.
Фредерик Жолио-Кюри е публикувал над 70 оригинални научни публикации, най-важните от които са: „Изследване върху алфа-лъчине на полония” (1925), „Върху материализацията на фотоните” (1933), „Анихилация на позитроните” (1933), „Един нов тип радиоактивност” (1934), „Експериментално доказателство за разрушаването на урановото и ториевото ядра с взрив посредством неутрони” (1939) и други. Освен това изтъкнатият учен е автор на голям брой научно-популярни публикации като: „Неутронът, позитронът и изкуствената радиоактивност” (1937), „Строежът на материята и изкуствената радиоактивност” (1937).
Една от последните публикации, написана малко време преди заболяването му, има за тема интересно изследване на лабораторните документи на Мария и Пиер Кюри с цел да се открие доколко те са били заразени с радиоактивни вещества. Твърде важен въпрос, тъй като не трябва да се забравя, че косвената причина за смъртта на Мария Кюри, Ирен Жолио-Кюри, на самия Фредерик Жолио-Кюри и на много други физици, е облъчването, на което са се подлагали през време на изследванията си в лабораториите.
В тази своя работа Жолио-Кюри показва, че документите на двамата съпрузи – откриватели на радия, са силно замърсени с радиоактивни вещества. От направените измервания личи, че количеството на замърсяванията далеч надминава приетите понастоящем максимално допустими концентрации.
Фредерик Жолио-Кюри е член на Френската академия на науките и на Академията по медицина. Посвещава последните години от своя живот на създаването на център за ядрена физика в Орсе. Въпреки че запазва професорското си място в Колеж дьо Франс, когато жена му умира на 17 март 1956 година, той поема нейните функции на председател на катедрата по ядрена физика в Сорбоната.
На 14 август 1958 година, две години след смъртта на Ирен, престава да тупти сърцето на големия учен. С неговата смърт науката губи един от най-големите специалисти в областта на ядрената физика с богат опит и ерудиция. Неговите научни трудове и обществена дейност винаги ще са пример за последователно свързване на теорията с практиката, на науката с големия хуманизъм.
Встъпително слово (на френски език) на Фредерик Жолио-Кюри на Втория конгрес на мира във Варшава, запис 1950 година, Златен фонд на БНР: