Държавник и политик на първите две следосвобожденски десетилетия, министър в няколко правителства, като оглавява две от тях, личен секретар на Александър I Батенберг, законотворец и демократ, заслугите на Константин Стоилов в укрепването на новосъздадената българска държава са безспорни. Народен представител в три Велики и осем Обикновени народни събрания, той е един от ръководителите на Консервативната партия, а по-късно става лидер на основаната от него Народна партия. Смятан е за един от най-големите български политици, а авторът на знаменитите „Строители на съвременна България” Симеон Радев го нарича най-европейския политик сред своите съвременници заради неговото образование, култура, обноски и управление, което е пример за модерно развитие на стопанството, стабилизиране на демокрацията и външна политика в защита на националните интереси.
„Иди стани човек, или изобщо не се връщай“
Това е заръката, с която Стоил Константинов – Заралията, заможен търговец и общественик, изпраща единствения си син в престижния Робърт колеж в Цариград.
Константин Стоилов, когото близките наричат Костаки, е роден на 23 септември 1853 година в Пловдив. От страна на бащата произхожда от преселнически род от Стара Загора, а майката Мария Моравенова е от известен копривщенски род. В началното училище в родния Пловдив негов учител е Йоаким Груев. Завършва престижния американски Робърт колеж в Цариград през 1873 година, след което владее свободно пет чужди езика – гръцки, турски, френски, латински и английски. Колежанинът ще запомни думите на един от преподавателите си там – Джордж Уошбърн: „Имайте предвид, че не живеем в мрачното средновековие, а в деветнадесети век – век на просветление. Хората вече не приемат сляпо всичко, казано им от техните духовни пастири, а размишляват и решават за себе си. Ние не ви принуждаваме да се съгласявате с нашето слово, защото именно ние го проповядваме, а искаме да ви научим сами да отсъждате къде е истината. На вас се разчита да бъдете образовани мъже и да застанете начело на вашия народ. Дотам ще можете да стигнете само, ако добиете навик да мислите, да разсъждавате и да търсите неуморно истината…“
След Цариград Константин се насочва към Хайделбергския университет. За да продължи именно там образованието си, научава и немски език. Дипломира се като доктор по право през 1877 година, а след това в продължение на година изучава френско гражданско право в Сорбоната.
Христина Джидрова, внучка на политика, говори за семейството и наследниците на дядо си, за богатата му библиотека. Споменава и любопитния факт, че съпругата му отказва да предаде на княз Фердинанд общата им кореспонденция срещу обещанието да изучи децата ѝ, запис Златен фонд на БНР, 1999 година:
Политик на разумния консерватизъм
Константин Стоилов се връща в родината непосредствено след освобождението през 1878 година. Назначен е в Пловдивския губернски съд, а не след дълго става председател на Софийския. Като такъв е избран за депутат в Учредителното събрание, където се отличава със задълбочени правни познания, богата култура, изключително ораторско майсторство и пъргав ум. В началото на политическия си път, 26-годишният тогава доктор по право е убеден привърженик на конституционната монархия и политическия консерватизъм. Обявява се за широки права на княза, двукамарен парламент и силна изпълнителна власт чрез създаване на Държавен съвет. Тези идеи на консервативното течение обаче са отхвърлени от либералното мнозинство.
След изработването на Търновската конституция Константин Стоилов е в делегацията, която поднася на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз. Консервативните възгледи и европейската култура на Стоилов допадат на княза и той го назначава за свой частен секретар, а по-късно и за началник на политическия кабинет при двореца. Така за известен период Стоилов е невидимият мост между младия княз и противоречивата българска действителност.
По време на режима на пълномощията водачът на консерваторите е министър на външните работи (1881) и на изповеданията (1883), в коалиционния кабинет на Драган Цанков – министър на правосъдието (1883 – 1884). През 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война и като офицер дава своя принос за защита на Съединението.
На 9 август 1886 година с преврат е свален княз Александър I. Константин Стоилов се противопоставя на детронирането на княза и подкрепя контрапреврата. Въпреки неговия успех, Батенберг не се връща на престола. През есента на 1886-та Третото Велико народно събрание определя д-р Стоилов за член на делегацията, която да издири кандидат за овакантения български престол. След няколкомесечни сондажи в европейските столици, се спират на немския принц Фердинанд Сакс-Кобургготски, който встъпва в длъжност на 2 август 1887. Помни се репликата на дипломатичния Стоилов, който трудно намира думи да го препоръча: „Не е подготвен за княз, но е роден княз.“ Но, както пише Стоилов в телеграма до Григор Начович: „Посредством тая кандидатура може да се развърже българската криза“, което към онзи момент е приоритет.
В новосформирания кабинет на Стефан Стамболов поема поста правосъден министър (1887-1888). За по-малко от 16 месеца успява да прокара в Народното събрание редица закони, които полагат основите на модерното законодателство в България. Приети са Закон за административното устройство, Закон за печата, Наказателен закон, Закон за изтребление на разбойничеството, Военно-наказателен закон и др. В предаването „Знание – час за история“ с водещ Анета Янакиева, историкът проф. Елена Стателова говори за сложните отношения със Стамболов, както и за постигнатото от него като министър на правосъдието, запис 1999 година, Златен фонд на БНР:
През 1888 година Константин Стоилов подава оставка и започва адвокатска практика. В началото на 90-те години на 19 век става един от водачите на легалната опозиция срещу кабинета на Стамболов. След неговото падане през 1894-та оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори.
Начело на държавата
В периода 19 май 1894 – 18 януари 1899 Константин Стоилов заема поста на министър-председател. Същата 1894-та основава Народната партия и става неин лидер. Ето част от нейната Програма, публикувана на страниците на партийния орган в-к „Мир“.
„България преди всичко. България целокупна и непокътната. Начело на България конституционен монарх. Народният избраник – княз Фердинанд I и неговите наследници. Почитания към Конституцията и законите. Администрацията искаме да е служителка на народа, а не господарка. Правосъдието да не е само хубава дума, а непоколебима основа на свободата. Икономическо развитие на народа и равновесие на бюджета. Да престане неимоверното разточителство на предишния режим, който докара страната до пропаст. Войската да е на висотата на задачата, която ѝ определя народната история. Ще поддържаме всяко министерство, което не да хаби силите си, за да се държи на власт, а употребява времето и дарбите си за успеха и благоденствието на отечеството ни.“
Започва най-отговорното време от неговата обществено-политическа дейност. Получил мандат за съставяне на кабинет, д-р Стоилов привлича за министри изявени политически, стопански и културни дейци. Различни министерства оглавяват Григор Начович, Иван Гешов, Теодор Теодоров, Иван Вазов, Константин Величков, Михаил Маджаров.
В първите месеци на управление правителството нормализира политическия живот в страната. Гласуван е закон за амнистията. От затворите са освободени и от емиграция се завръщат политическите противници на Стефан Стамболов. Опозицията има възможност за легална изява в Парламента и в печата. Успява да утвърди закони, които покровителстват и стимулират икономиката на страната. Гласуван е Закон за насърчаване на местната индустрия, реорганизирана е данъчната система, отделят се огромни средства за развитие на железопътния транспорт, за строежа на пристанищата във Варна и Бургас, построена е първата електроцентрала… Цялата тази мащабна дейност поставя основите на възходящото стопанско развитие на България през следващите години.
Времето на управление на кабинета Стоилов ще остане в историята на България като период на възход, вътрешно стабилизиране, възстановяване на конституционната демокрация, усъвършенстване на държавния механизъм, на стопанския и културен напредък, както и на външнополитическото утвърждаване на княжеството – нормализиране на отношенията с Русия, без те да се противопоставят на съществуващите връзки със западните държави, и признаването от Великите сили на княз Фердинанд I за български държавен глава.
След като укрепва позиции, амбициите на Фердинанд за ключова роля във властта се засилват. Той започва грубо да се намесва в работата на Министерския съвет. Обвинява правителството, че не взема мерки срещу опозиционната преса. Тези атаки не само изострят отношенията между Стоилов и Фердинанд, но и довеждат до еволюция в политическите възгледи на д-р Стоилов. От горещ привърженик на силната монархическа власт, той става убеден последовател на парламентарната монархия. От противник на либералната Търновска конституция – неин защитник. Стоилов разбира, че от личните качества на монарха зависи прекалено много вътрешнополитическата стабилност и международния авторитет на страната. Затова в периода на управление на Народната партия той прави много за издигане ролята на Парламента и Министерския съвет като противовес на Двореца.
Отново в предаването „Знание – час за история“ проф. Елена Стателова говори за заслугата на Стоилов за стабилизиране международното положение на българската държава, спира се на важните закони и цялостния обществен и културен напредък по време на неговото 5-годишно управление, запис 1999 година, Златен фонд на БНР:
Aнтон Страшимиров, първият биограф на Стоилов, пише: „В основата на своя характер Константин Стоилов – въпреки американското възпитание и германската школа, е запазил най-съществените български особености: богомилска правдивост и непреклонен индивидуализъм. Когато Стоилов служи на своя княз, той не е кариерист, който се докарва пред шефа си, а политически деец, който твори историята на своя народ.“
Едно от големите постижения на кабинета Стоилов е практическото удвояване на железопътната мрежа в страната. В края на 1898 година избухва скандал във връзка с построяването на железопътната линия Саранбей – Пловдив – Нова Загора, която е паралелна на част от мрежата на Източните железници. Целта е да се избегне зависимостта на южно-българския трафик от чуждата компания, което обаче предизвиква остра реакция от страна на Австро-Унгария и правителството е бламирано от възможността да получи външен заем. Макар и трудно е постигнат компромис с няколко европейски банки, но опозицията в парламента, както и самият Фердинанд, използват случая като претекст и обвиняват, че министър Теодоров има личен интерес от този заем. В началото на януари 1899 д-р Константин Стоилов депозира оставката на целия кабинет.
Този акт е предшестван от друга история, дни преди оставката, която илюстрира обтегнатите отношения между княза и министър-председателя. По случай новогодишния бал в двореца, княз Фердинанд поздравява присъстващите чужди дипломати, но когато приближава българския кабинет се ръкува само с министър-председателя, нарушавайки традицията. Стоилов му го връща още същата вечер. След тоста на княза и тоста на доайена на дипломатическото тяло, според протокола трябвало министър-председателя да произнесе тост от името на българския народ и правителство. Въпреки настойчивите погледи и създалото се неловко мълчание, Стоилов остава неподвижен на стола си. При последвалата бурна сцена между двамата, Стоилов защитава достойнството на министрите като заявява, че князът се е отнесъл към тях неуважително: „Вие знаете по-добре от мен етикециите, ала не ги изпълнявате. Всеки благовъзпитан човек, когато кани гости в къщата си, длъжен е да ги поздрави, а вие не постъпихте тъй с министрите си тая вечер! Вие ги задминахте, като че са ваши слуги.“ Михаил Маджаров пише в спомените си, че същата вечер премиерът му казва: „С тоя човек вече няма да мелим брашно“.
Д-р Константин Стоилов напуска властта и се отдава на адвокатската си практика и на опозиционна дейност. Като лидер на Народната партия, той допринася за нейното налагане в българския политически живот. На 23 март 1901 година, едва на 47 години, умира заради разклатено здраве и тежка бронхопневмония.
При представянето на книгата „Един много добър човек. Константин Стоилов и политическата добродетел“ авторът проф. Веселин Методиев, говори за факторите за формиране на личността на Стоилов, както и за познатия от активния му политически период случай, когато написва в дневника си: „Братушките станаха врагушки“, а проф. Михаил Неделчев откроява приносът на политика за „устройване на държавата във всички равнища“, нестудиен запис от Аполония 2019.
Проф. Веселин Методиев:
Проф. Михаил Неделчев:
За радост на изследователите изключително активната и отговорна дейност на д-р Стоилов е много пълно отразена в богатия му архив, който днес се съхранява в Централен държавен архив. Това са дневник, воден в продължение на много години, посветен почти изцяло на служебната му дейност, основополагащи документи, като например проекта за конституция в по-консервативен вариант от Търновската, написан през есента на 1879 година, мемоар за режима на пълномощията от 1881 година, мемоар по народния и църковния въпроси, отнасящи се до българите в Македония и други документи, голям брой писма с негови политически съратници, княз Фердинанд, хиляди страници дипломатическа кореспонденция, в които дават информация за най-важните събития и проблеми по време на неговата дейност. Днес тези интересни и ценни документи са достъпни и за широката аудитория на специален сайт и дават възможност да се проследят от първоизточника както конкретните действия на Стоилов, така и мотивите за тях.
Лиляна Владева, доктор по история и специалист в Централен държавен архив, представя някои факти от документалното наследство на Стоилов, включително и за решението за преминаване на престолонаследника княз Борис от католическо в източно-православно вероизповедание, довело до признаването на Фердинанд от Русия, запис 1999 година:
„У него идеята за свобода бе свързана с идеята за морал, законност и порядък“, казва за него Михаил Маджаров – публицист, политик и дипломат.
А политикът Иван Евстратиев Гешов през 1931 година обобщава: „Горещ и постоянно буден патриотизъм, просветено схващане на интересите на отечеството, примерно търпение при преследване гонимата цел, рядко отсъствие на страсти, тъй гибелни при служенето на отечеството, строга справедливост към всички. И като помисля, че това именно са качества, които крепят държавите ми се иска да кажа, че и нашите държавни мъже, па и отечеството могат да се гордеят, че са имали между своите мъже като д-р К. Стоилова.“