Най-влиятелният френски романист на XIX век — Гюстав Флобер създава своите герои и техния свят със стилистична прецизност, безпристрастност и детайлно представяне на психологически детайли, които разкриват техните пълнокръвни човешки образи.
Литературата преди всичко
Гюстав — вторият син на старшия хирург, на главната болница в Руан, Ахил Флобер и Ан Жустин Каролин се ражда на 12 декември 1821 година. Завършва гимназията „Пиер Корней“ в родния си град Руан, където още на 10-годишна възраст проявява писателски талант, като започва да пише пиеси, истории за френските крале, със сюжети подобни на тези на френският драматург Пиер Корней — патрон на гимназията. В следващите три години написва и няколко готически разкази за убийци, призраци и очарователни жени.
Младият Флобер се възхищава на известния английски поет романтик Байрон и написва пиеса, в която ясно личи влиянието на неговата поезия. В този период един от водещите писатели на френския романтизъм Виктор Юго също е негов кумир. Независимо от своите литературни заложби и увлечения, по настояване на баща си, Флобер заминава да учи право в Париж. След като се проваля на втория си изпит, той е „спасен“, така да се каже, от пристъп на епилепсия.
Този сериозен здравословен проблем му предоставя идеалното извинение да изостави изучаването на право и да се настани в Кроасе, село край река Сена на няколко мили надолу по течението от Руан. Именно там, в новата къща на родителите си с изглед към реката, Гюстав Флобер ще прекара по-голямата част от живота си. В тези бурни младежки години на търсене и самоизследване той създава и първите си два автобиографични разказа — „Мемоари на един луд” и повестта „Ноември”.
Романтичният отшелник
Флобер работи като монах в стаята си в Кроасе. Той е човек с романтично въображение и сериозен сексуален апетит, който въпреки това е отдаден на религията и изкуството. Прави проучвателни пътувания до Близкия изток, Турция, Гърция, Тунис и Египет. След излизането на първата му книга „Ноември“ Флобер започва веднага да търси следваща тема, върху която да работи.
До март 1845 година, когато е вече на 23 години, той е достатъчно здрав, за да пътува с родителите си до Италия. В Генуа вижда картина, която ще го преследва до края на живота му — „Изкушението на свети Антоний“, рисувана от Питър Брьогел Млади. Историята на бащата на християнското монашество, свети Антоний, който ръководи общност от отшелници през III-IV век в Египет вдъхновява младия писател. Това е романът, който Флобер пише докато поглъща всякакви неубедителни истории и книги за произхода на християнството и писания на мистици като света Тереза от Авила.
Преди да се срещне своята голяма любов, красивата парижка поетеса Луиз Коле, той вече е започнал изследванията по създаването на завладяващата история на отшелника. Само за 16 месеца и в рамките на 500 страници Флобер успява да завърши това духовното пътешествие, което представя през 1849 година на своите приятели Луи Буйе и Максим Дюкан. Тяхната унищожителна критика го кара да изостави първата версия на романа, който продължава да преработва до публикуването му през 1874 година.
Мадам Бовари и романтизмът
И ако жените можеха да събудят тялото на Флобер, те никога не завладяват ума му. Дори след дългогодишната афера с красивата парижка поетеса, която го обича много, той никога не живее, както и никога не се жени за нея или за някоя друга. Страстните им срещи са периодични, но неговата истинска отдаденост и любов винаги остава писането.
Неговият шедьовър „Мадам Бовари“ всъщност се противопоставя на реалистичните и натуралистични движения към които го причислява критиката. Педантичният майстор разказвач преодолява романтичната си склонност към фантастични образи и своята любов към екзотичното минало, като се стреми да постигне стил в своята проза, който определя като „ритмичен като стиха и прецизен като езика на науката“.
Във въображаемия свят на герои, които не са далеч от реалността на живота, който Флобер води, те са еднакво дистанцирани от своя създател и едновременно с това изживяват страстно своите любовни вълнения. За слушателите на Българското национално радио героите в романа „Мадам Бовари“ са пресъздадени през 1976 година с гласовете на Иван Андонов, в ролята на заможния земевладелец Рудолф и на Невена Коканова — Ема Бовари.
Следват усилени години на работа върху „Саламбо“, романът, който излиза през 1862 година, „Възпитание на чувствата“, редакциите на „Изкушението на свети Антоний“ и недовършеният „Бувар и Пекюше“.
А с последните думи на отшелника Антоний, Флобер се идентифицира не само с героя си, но и с всички живи същества, и с всичко съществуващо:
„Бих искал да имам крила, черупка, кора, да издишам пара, да нося хобот, да се гъна с тялото си, да се деля навсякъде, да бъда във всичко, да се разпространявам с мирисите, да никна като растенията, да тека като вода, да вибрирам като звук, да грея като светлината, да се побирам във всички форми, да проникна във всеки атом – да бъда материята!”