Война на световете
В навечерието на Хелоуин през 1938 година думите на английския футурист Хърбърт Уелс, с които започва фантастичният му роман „Война на световете“, хвърлят в паника слушателите на американското радио СиБиЕс (CBS ). Началото на марсианската атака и междугалактическата битка за оцеляване на човечеството и планетата е прочетено от режисьора и известен актьор Орсън Уелс, като новинарски блок от радио драмата-антология на „Мъркюри тиатър“. Презаписът на оригиналното аудио е съхранен в Златния фонд на Българското национално радио (БНР).
„Никой нямаше да повярва през последните години на деветнадесетия век, че същества, стоящи по разум по-високо от човека, макар и смъртни като него, внимателно и неотстъпно наблюдават нашия свят, че докато хората се занимават с различните си грижи, някой ги изследва и проучва може би със същата обстойност, с каквато човекът изучава под микроскоп тези недълговечни животинки, които гъмжат и се размножават в капка вода. Никой не помисляше за по-старите светове като източник на опасност за човечеството или ако помисляше, отхвърляше като невъзможно и невероятно предположението, че на тях има живот.“
През 2013 година журналистите от американския подкаст „Радиолаборатория“ (Radiolab), които подробно изследват събитията около „едно от най-противоречивите радиопредавания на ХХ век“, достигат до следните заключения: около 12 милиона души са слушали Орсън Уелс в ефир и „около 1 на всеки 12 са решили, че тези новини са истина, т.е. 1 милион души от региона на Ню Джърси са се качили в колите си и са избягали от домовете си, за да се спасят от марсианците.“
Невидимият читател
Английският писател, преподавател, журналист, социолог и историк Хърбърт Джордж Уелс е роден на 21 септември 1866 година в Бромли, графство Кент, Англия. На 7-годишна възраст той претърпява инцидент, който го приковава към леглото. Този период му дава възможност да прочете десетки книги – от Чарлз Дикенс до Уошингтън Ървинг. Когато семейният магазин на баща му фалира, майка му е принудена да работи като икономка в голямо имение. Там младият Уелс продължава да разширява своите литературни хоризонти с книгите на мислители като Волтер.
На 18-годишна възраст получава стипендия и учи биология в Училището за изучаване на наука. През 1888 година завършва Лондонския университет и започва работа като учител по природни науки. Първата му издадена книга е „Учебник по биология“, който е публикуван през 1893 година. Същевременно проявява афинитет към големите естественонаучни и физически открития на своето време.
Въпреки своята активна обществена роля и ясна социалистическа политическа ориентация той получава своята световна известност с научнофантастичните си романи „Машината на времето“, „Война на световете“, „Невидимия“, в които съчетава приключението на мисълта си с научни факти и теоретични предположения. Актьорът Александър Притуп пренася слушателите на БНР в този сякаш толкова реален, предстоящ свят през 1982 година, в откъса от повестта „Невидимия“.
„В основата на първите два романа на Уелс стои противопоставянето на космос и етика, природа и разум. Но сгъстените краски в тези ранни творби не са несъвместими с утопизма от втория период в творчеството на Уелс. Характерно за неговия утопизъм е, че той се гради върху доверие в човешкия разум и изобщо във възможността чрез знание и наука да се противодейства на враждебните към човека космически сили“, пише литературният историк Миглена Николчина в предговора към книгата „Машина на времето“ на библиотека „Галактика“.
Художествената фантастика на Хърбърт Уелс съчетава редица жанрове – научна фантастика, фентъзи, антиутопична фантастика, сатира и трагедия. Писателят създава и много научна литература, включително биографии, автобиографии, социални коментари и учебници, както и исторически книги и дори развлекателни военни игри.
Кристалният ум на Хърбърт Уелс
Талантливият ум на Хърбърт Уелс създава у читателите усещането за приключение, придружено с подробно описание на обстановката, което придава на повествованието му необходимата автентичност.
„Той пише за апарати за виждане отдалеч, за побеждаване на космическото пространство, за енергията на атома, за спускане в глъбините на океана, за поведението и трудностите на човека в безтегловно състояние, за намеса в биологията. Предвидил е все по-засилващата се роля на специалистите, безплатната медицинска помощ, еманципацията на жената, въздушната война с избиване на гражданското население… Като фантастични „открития“, които и днес са в арсенала на фантастите, той създава цветя мутанти, пише за нападения на морски чудовища над хората, за машина на времето, за пътуване в четвъртото измерение; разширява територията на фантастиката в областта на биологията и психологията. Уелс обичаше да казва, че е писал „научни романси“. Днес ние наричаме този стил на писане научна фантастика. Влиянието на Уелс върху този жанр е толкова значително, че той, заедно с френския автор Жул Верн, споделят титлата „баща на научната фантастика“, обобщава писателския му размах литературоведът Светлозар Златаров.
Уелс е сред първите, които описват поведението на човечеството при поява на бедствия, извънземни нашествия, използването на биологично оръжие. Уелс разглежда и големи морално-етични и обществени въпроси, сред които са и надигането на атавистичното варварство на фашизма. В книгите му съществуват и редица социални и научни прогнози – включително самолетните и космически пътувания, атомната бомба и дори автоматичната врата. Влиянието на най-известните му творби все още е очевидно в съвременните книги, филми и телевизионни предавания.
Изучаването и търсенето на неизследвани пространства в Космоса или на Земята е процес, който вълнува не само учените-изследователи, но и цялото човечество. В този непрекъснат кръговрат на открития и технологичен напредък се смесват реалност и пророчества за бъдещето. Някои от тях, предречени преди повече от 100 години, вече са част от настоящето, докато други продължават да предизвикват както умовете на изследователите, така и тези на читателите на Хърбърт Уелс и на неговите последователи. За да не се окажем отново в капана на безкрайността, описана в неговата „Кратка история на света“:
„Раждането на нашия свят все още е забулено с много тайни. Допреди двеста години хората познаваха историята само на един период, който обхваща малко повече от последните три хиляди години. Какво е било преди това време, оставаше в сферата на легендите и догадките, по-голямата част от цивилизования свят вярваше и учеше, че светът е създаден внезапно в 4004 година пр.н.е., при което авторитетите спореха само дали това е станало през пролетта или през есента на тази година. Това заблуждение бе основано върху буквалното тълкувание на еврейската Библия и на доста произволните предположения, свързани с нея. Тези идеи отдавна са изоставени от религиозните учители и сега се признава, че Вселената, в която живеем, е съществувала през един огромен период от време, а може би, безкрайно. Разбира се, допустимо е тези възгледи да са измамни, както може да има измама в една стая, която ще изглежда безкрайна, ако се сложат в нея едно срещу друго огледала на двата ѝ края.“