Мара Цибулка
Проф. Мара Цибулка е вокален педагог в Музикалната академия в София от 1921 до 1958 година

Камерна певица и вокален педагог, проф. Мара Маринова – Цибулка (14 септември 1891 – 24 май 1977) прави първите си сценични изяви още като ученичка в Музикалното училище в София. „Композиторите Добри Христов и Димитър Хаджигеоргиев, които бяха мои учители в гимназията, ми възлагаха изпълнението на техни песни и арии. При изнасянето на „Стабат Матер“ от Перголези, под диригентството на Добри Христов, той ми даде соловата сопранова партия. Бях и хористка в дамския му хор.“

За своето образование при Ефимия Илкова и за специализациите си в Мюнхенската музикална академия и Виенската консерватория, певицата разказва в запис от 1960 година, част от Златния фонд на БНР.

След завръщането си в родината, Мара Маринова изнася камерни вокални концерти, които по това време не са били особено популярни сред българската публика. „Аз упорствах с цел да култивирам любов и вкус към художествените песни, които изпълнявах в оригинал на различни езици. Постепенно публиката започна да свиква и да изпитва удоволствие“ – спомня си певицата. По време на следването си тя задълбочено изучава песенното творчество на Франц Шуберт, Хуго Волф, Рихард Щраус, Ханс Пфитцнер и запознава аудиторията в родината си с най-добрите образци на немския романтизъм. В репертоара си има творби и от руската, френската, италианската и българската музика. Изнася самостоятелни радиоконцерти в Бреслау, Париж и Мюнхен, а през 1937 година пее на Вагнеровите тържества в Детмолд, Германия.

Илия Йосифов, оперен певец и вокален педагог, си спомня: „За мене остава незабравимо участието ѝ като солистка в ораторията „Месия“ от Хендел. Наред с нея солисти бяха Тодор Мазаров, Диана Герганова и Михаил Попов. Дирижираше Лазар Максимов. Изпълнението беше с хор „Родна песен“, където аз бях солист, и оркестъра на Софийската народна опера. Мара Цибулка пя блестящо, много стилно – факт, който беше подчертан от цялата тогавашна музикална критика. Може само да се съжалява, че нямаме нито един запис за идните поколения на тази рядка по глас, интелигентност и музикална култура певица.“

Наред с концертната дейност от 1921 година Мара Маринова започва да преподава оперно пеене (през първата година и облигатно пиано) в Държавната музикална академия в София. И така 36 години тя е вокален педагог, когото определят като „пренасящ немския репертоар и традиции у нас“. За работата си споделя: „Изпитвам чувство на голямо удоволствие от педагогическата си дейност, създала съм цяла плеяда от добри певци.“ Сред тях блестят световноизвестните Тодор Мазаров, Надя Ковачева, Мария Колева, Катя Попова, Маргарита Лилова и много други. Нейни възпитаници са известните вокални педагози Льоли Даскалова, Веселина Зафирова и Надя Тодорова.

Освен начало на преподавателската ѝ работа, за Мара Маринова 1921 година е и начало на брака ѝ с чешкия виолончелист, музикален педагог и общественик Иван Цибулка. Техен син е Кирил Цибулка, който продължава музикалната традиция в семейството. Автор е на музиката на над 230 български и чуждестранни филми (част от тях с награди от кинофестивали), както и на симфонични, солови и хорови творби, театрална музика и музика за деца.

С научен интерес към вокалните проблеми, Мара Цибулка определя своята школа по пеене като базирана на „научно-съзнателния психофизиологичен процес, с прилагане на индивидуален подход“. За непосветения във вокалното майсторство сигурно би звучало неразбираем, сложен и дори непостижим целият комплекс от знания и умения, който тя като педагог е изисквала и за който е работила с учениците си. Цитираме я дословно: „Долно ребрено дишане, лекота, „опряни“ тонове, пряма концентрация на тона, акустична опора, изравненост и оцветяване на вокалите, прецизна техника, легато, чиста интонация, изразителност, дълбока емоционалност, ясна дикция и артикулация.“

В докладите, които изнася, засяга въпросите за методите на обучение, отношението между педагог и ученик и как се постига „артистичното пеене“. Наред с това изказва и горчиви истини, които трябва да има предвид начинаещия певец:

„Певческото изкуство, което дава толкова радост на хората, е едно много капризно изкуство. То привлича към себе си много от тях, но се отдава на малцина като им налага големи жертви и време, като изисква от тях търпение, воля и голямо трудолюбие. Малцина са подготвени за изпитанието, което трябва да издържат. Повечето от учениците нямат представа за разстоянието, което ги дели до крайната цел на тяхното школуване и не разбират опасността, която ги грози от нетърпеливото избързване при тяхното гласово оформяне… Усъвършенстването в певческото изкуство става посредством индивидуална, съзнателна и интуитивна работа.

… Всеки педагог, достоен да носи това име не трябва да гледа на своя метод като на нещо неизменно – не трябва слепешката и безотговорно да държи на своите позиции, а да бъде готов да възприема нови положения или да се откаже от известни навици в работата си, стига за това да има основателни причини … Търпението и търпимостта са качества, които един педагог обезателно трябва да притежава. Липсват ли му, тогава работата му ще страда … Аз мисля, че всеки педагог, който има зад себе си дълъг и богат опит, може, а и трябва да бъде в помощ на своите по-млади колеги чрез спомените, наблюденията си и чрез своите практични указания“ – е записала Мара Цибулка в своите бележки от 1952 година, запазени в Държавна агенция „Архиви“.

Илия Йосифов пише в списание „Българска музика“ (бр. 7 от 1977 г.): „И в тази област тя успя да остави незабравима следа, като предаде на своите ученици не само своята здрава певческа школа, но и онзи вкус за пеене, който ѝ беше присъщ и който ѝ остана верую за цял живот.“

По тази публикация работи Елена Цветкова