Като ръководител на едни от първите организирани вокални и инструментални групи за народна музика у нас името на Иван Кавалджиев е тясно свързано с Националното радио.

В края на 30-те и през 40-те години на миналия век Радио София поставя основите за професионалното развитие на българското оркестрово фолклорно изкуство. На живо в ефир се изпълняват народни песни, чиито изпълнители Радиото издирва и популяризира. Тези изпълнения се съпровождат от народния радиооркестър, сформиран през 1936 година с пръв ръководител Иван Кавалджиев. Две години по-късно той застава начело на групата на „Народната петорка“, създадена в отговор на необходимостта от съпровод на увеличаващия се брой народни певци пред микрофона.

Иван Кавалджиев (31 юли 1891 – 3 март 1959), музикант, диригент и композитор, е роден в село Научене, област Сливен. Учи цигулка в Държавното музикално училище, където негов преподавател е Петко Наумов. След завършването си постъпва като цигулар в Народната опера, където работи в периода 1916 – 1936-а. Интересът му обаче към издирване, съхранение и разпространение на българския песенен фолклор, което съвпада с една от мисиите на Българското радио, го насочва към активна дейност в тази област.

Издирва и нотира над три хиляди песни от личния репертоар на народните изпълнители в Радиото. Голяма част от песенното наследство на Магда Пушкарова е нотно регистрирано от него. Кавалджиев хармонизира и оркестрира повечето от издирените песни. Чуйте „Кукувица кука“ в обработка на Иван Кавалджиев, изпълнява Гюргa Пинджурова, запис 1952 година:

През 1944-та музикантът става ръководител на женската вокална група „Росна китка“ при Радио София. Наред с хороводните песни от различни краища на страната репертоарът на групата включва възрожденски и песни от градския фолклор. А благодарение на записите, които прави из Трънско и Брезнишко, „Росна китка“ става първия състав изпълнител на партизански песни.

Същата година Кавалджиев създава мъжката вокална група „Хайдушка песен“, която участва редовно с изпълнения в програмата на Радиото. За кратък период от време репертоарът на групата достига шейсет песни, като сред най-популярните са „Вятър ечи, Балкан стене“, „Жив е той, жив е“, „Пустата Стара планина“ и много други.

Из историята на първите музикални състави на БНР 

През 1949 година музикантът е привлечен като корепетитор на танцовия състав за народни хора в Операта, а в началото на 50-те е поканен за оркестров диригент на новосъздадения от Филип Кутев Държавен ансамбъл за народни песни и танци. Кавалджиев допринася активно за професионалното утвърждаване на ансамбъла в първите години от съществуването му. Пише музиката на „Сватбарска ръченица“ и обработва редица песни, които се изпълняват регулярно. В Златния фонд на БНР се съхранява всеизвестната „Дилмано, Дилберо“ по негова обработка – документален запис от концерт по случай 15 години ДАНПС, 1966 година:

За кратко време Кавалджиев ръководи и Държавния ансамбъл за народни песни и танци – Благоевград. Със своя творчески подход съдейства за изграждането на неговия първоначален професионален облик. През годините той не е само диригент, но и инструменталист. Съпровожда на цигулка, макар и рядко, радиоорекестъра и свири в „Народната седморка“ на проф. Цанко Цанков при Радио София в началния етап от нейното сформиране. Един от членовете на Седморката, цигуларят Владимир Аврамов, си спомня: „Бай Иван беше голям майстор на имитацията на народни инструменти, учеше ме да имитирам гайда. Притежаваше огромен фолклорен репертоар. За мен той е значим човек за Радиото.“ (интервю за БНР, 2002 година)

Иван Кавалджиев е от онези личности, които в правото си на първи, поставят основите на оркестровото изкуство у нас. А в развитието на тази традиция Националното радио се явява един от най-важните институционални покровители.