Уви, въздишките на мойта гръд
се носят непрестанно към небето:
и моите очи, от свян, в лицето
на никого не смеят да се спрат.
Едно желание у тях остава:
да ронят сълзи, сълзи на скръбта,
и често плачат тъй, че любовта
с венец на мъченик ги увенчава.
Тез мисли и въздишките безкрайни
сърцето ми изпълват със тревога –
и любовта замира… Но не мога
все пак най-сладкото от имената
да залича, нито словата тайни,
които в мен смъртта й запечата.
(„Любовен плач“ на Данте Алигиери, превод: Боян Дановски)
В Италия го наричат il Sommo Poeta (Върховният поет) или само il Poeta (Поетът). Роден е във Флоренция в началото май 1265 година. Смятан е за основоположник на италианския литературен език. Автор е на световния шедьовър „Божествена комедия“, писан в периода 1308-1320. Той е един от водачите на развиващото се в края на 13-и – началото на 14-и век поетичното италианско движение Dolce Stil Novo.
„Божествена комедия“ – „Рай“, Песен XVII*
Дантевият род участва в основаването на Флоренция и принадлежи към политическото течение на белите гвелфи. Като своите предци и той е част от политическия живот на града. Данте е един от шестте мъдреци и член на Съвета на Стоте – главния финансов орган на републиката. Избран е сред седемте приора на Флоренция до падането на бялата сеньория през 1302 година, когато е осъден на изгнание. Неговият политически идеал се основава на ликвидацията на сепаратизма и частната собственост. По модела на Платон решенията на монарха следва да се базират на съветите на философите. Според политическите възгледи на Данте, държавното устройство трябва да се корени в мировото единство и същевременно в независимостта на местното самоуправление и обезпечаването на свободата, така че да се постигне всеобщо благоденствие. Когато черните гвелфи окупират властта, Данте се намира в Рим и никога повече не получава възможност да върне в родния си град и живее в доживотно изгнаничество. В Песен XXV на „Рай“ поетът описва невъзможната мечта отново да види Флоренция:
Ако нявга това ще да се случи, ако тази свещена поема,
тази творба поделена от рай и земя,
която ме накара да слабея дълги години,
може нявга да победи жестокостта,
която ме залостваше от истинска прегръдка, в която да заспя,
агне, което се противи на вълци, воюващи с него,
накрая с друг глас, и с друга осанка,
ще се завърна като поет и ще сложа
на моето кръщелно място лавров венец…
„Под всяка добродетел…“ („Нов живот“)
Данте изучава тосканска поезия по времето, когато идеите на Сицилианската поетическа школа стават популярни и в Тоскана. Като творец е повлиян от провансалски поети и менестрели, както и от латинската култура. Именно римският епически поет Вергилий е водачът на Данте през Ада и Чистилището. В творбата той е представен като човешкия разум, а Беатриче – като божественото познание. Тя го води през Рая. „Божествена комедия“ е едно от най-значимите произведения в италианската култура и в световното литературно наследство. Написана е на смесен италиански език, като основно е използвано тосканското наречие. Пътешествието на Данте през 14 233-те стиха, разделени в трите части Ад, Чистилище и Рай, загатва пътуването на душата към Бога. Поемата има висока художествена, философска и теологична стойност.
Поетът среща екзистенциалната си любима Беатриче само веднъж, когато и двамата са едва на осем-девет години. „Твърде изящна, много приятна и любезна, а държанието и словата ѝ били твърде сдържани за крехката ѝ възраст; имала нежно, правилно лице, което освен красота излъчвало такава чистота, че мнозина я смятали за ангелче – описва я Джовани Бокачо, първият биограф на Данте. – А може би още по-красива се сторила тя на това празненство в очите на Данте, а той, ако и да е бил още дете, с такава обич съхранил в сърцето си прекрасния ѝ образ, че до края на дните си не се разделил с него“. И двамата обаче са обещани на други според средновековната традиция на уговорените бракове. Данте се жени за Джема, която му ражда няколко синове. Беатриче също я омъжват. През 1290 година тя умира, само на 24 години. Скоро след това Данте създава лиричния сборник „Нов живот“, който представлява автобиографична изповед за любовта му към Беатриче. Книгата принадлежи към най-ранните произведения в Италия, писани на италиански, а не на латински език и едно от първите в европейската културна традиция, в които темата за любовта придобива нови, психологически измерения.
„Тъй горда, тъй пленителна изглежда…“ („Нов живот“)
Данте завършва жизнения си път на 56-годишна възраст през 1321 година в Равена, където и до днес почиват тленните му останки. Паметната гробница, построена в родната Флоренция, все още стои празна с изписан на нея надпис „Почитайте най-славния поет“ („Ад“, Песен III).
*Лиричните четения са в изпълнение на актьора Борис Арабов. Записани са през 1977 година и се съхраняват в Златния фонд на БНР.