„Изкуството е съзвучие от тонове“ – в запис от 1970 г. актьорът разказва за ролята на музиката в живота си:

„По мое време театърът беше молитва, религия и тайнство“ – заявява Андрей Чапразов (16 февруари 1920 – 23 август 1999), който изигра всички царски генерали, прослави се с най-трудните роли от класическия и романтичен репертоар, никога не влезе в слаба роля, защото винаги устояваше творческото си кредо – богато, сложно и с непоклатими принципи.
Роден е в град Оряхово. По майчина линия е потомък на чорбаджи Петко Страшника – прототип на бащата на Ботевия Чавдар войвода от поемата „Хайдути“.
Като малък учи цигулка, три години е в Семинарията, след това три години следва в Музикалната академия при проф. Владимир Аврамов, но и това не завършва, защото Георги Стаматов го приобщава към театъра. Под негово давление изкарва театралната школа към Народния театър и през 1944 г. за пръв път застава на академичната сцена.
„Аз съм от малцината щастливци, които бяха ученици на такива гиганти на българския театър като Николай Осипович Масалитинов, Георги Стаматов, Николай Лилиев, Д. Б. Митов, Владимир Трандафилов…“, споделя за това време актьорът.
След Девети септември е мобилизиран. Това насочва таланта му към своеобразна творческа изява. В своето поделение организира първия войнишки ансамбъл. В запис от 1975 г. актьорът Борис Арабов си спомня за тази инициатива на Чапразов:

На 26 декември 1944 г. той организира първото предаване на първия войнишки радиочас у нас.
След фронта е артист в радиотеатъра и е един от създателите на този жанр, а от 1 февруари 1946 г. е назначен в Народния театър. Творческия си ръст и високите професионални възможности Андрей Чапразов изявява и в киното, телевизията, радиото, създава театъра на поезията и естрадата „Трудов фронт“.
„Работата ми в киното и телевизията е другото „пресътворяване“ на актьорската ми същност“ – казва творецът. „Филмът или касетата фиксират веднъж завинаги нещата. В театъра мога да дообогатя ролята си, да я усъвършенствам или да я разваля. До зрителя достига дъхът на актьора, а не бръмченето на камерата или сиянието на малкия екран. Телевизията и киното всичко могат, с изключение на едно – да съхранят този актьорски полъх. Магическото разстояние между сцената и душата на зрителя те никога не могат да изминат.“

През кариерата си Чапразов създава повече от 130 театрални роли, сред които христоматийни остават маркиз Поза от „Дон Карлос“ на Фридрих Шилер, Сирано дьо Бержерак от едноименната пиеса на Едмон Ростан, Меркуцио от „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир, незабравимите превъплъщения в пиеси на Ибсен, Толстой, Чехов, Гогол, Вазов, Йовков… Снима в повече от 50 филма. В Радиото оставя над 500 записа с изключителния си глас.
Чуйте Андрей Чапразов във финала на „Сирано дьо Бержерак” с Виолета Гиндева и Любомир Кабакчиев, запис 1970 г.:

Заедно с колосите Георги Георгиев – Гец, Славка Славова, Таня Масалитинова, Рачко Ябанджиев, Чапразов напуска театъра през 1989 г., когато ги пенсионират. Оттогава не стъпва в сградата на Мелпомена, където жъне лаври и многобройни отличия в продължение на 45 години, като Първа награда за актьорско майсторство на Петия национален преглед на българската драма и театър през 1974 г., званието „Народен артист“, наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите през 1998 г.

Чапразов остава в спомените на колегите и близките си като една от най-ярките звезди на Народния театър, като бохем и душа на артистичните компании през 50-те и 60-те години на ХХ век. А в спомените на зрителите – с характерното  си макар и многолико сценично присъствие. За актрисата Гинка Станчева: „Той беше любимец на публиката десетилетия наред. Подлудяваше залите, изправяше на крака зрителите си.“ Според театроведката Екатерина Василева – Попова: „Много лица е имал Андрей Чапразов на сцената… Много и различни. Бил е прекрасен и чаровен, язвителен и лиричен, циничен и чист като сълза на дете… Много възрасти е „изиграл“ на сцената. И всяка от тях е идвала със своите страсти, със своите амбиции за осъществяването, със своите пориви, проблеми.“
Роли, роли, роли, родени с неуморен труд в безсънни нощи.