На 17 септември отбелязваме 120 години от рождението на поета Христо Смирненски. За своя 24-годишен житейски път авторът създава богато поетично творчество, което носи усещане за лична изповед.
Есенни листа
1.
Унесена в мечти, самата ти мечта,
 очакваш ме сега на дървената пейка,
 край тебе ронят се посърнали листа,
 над тебе сякаш бди надвисналата вейка.
В очите ти блести лъчът на ведър ден,
 по устни кат рубин потрепва звучна песен,
 от погледа ти син опит и запленен,
 ще спра при тебе аз в безумен блян унесен.
С възторжени очи и с трепетни ръце
 аз ще пристъпя тихо, бавно и свенливо
 тях – белите цветя на своето сърце –
 пред твоите крака ще сложа мълчаливо.
2.
Сред всички жени
 едничка плени
 сърцето ми ти.
Кат мъничък цвет,
 кат блен на поет
 пред мен се вести.
В сърцето лъчи
 от чудни очи
 трептят и пламтят.
В душа ми цветя
 посред есента
 за тебе цъфтят.
За тебе са те,
 за тебе, дете,
 ела набери.
А после със тях
 без свян и без грях
 ти друг надари.
В Златния фонд на Българското национално радио се пазят спомени за поета от неговата сестра Надежда Измирлиева. Чуйте и „Приказка за стълбите“ в изпълнение на народния артист Иван Димов.

