„Виждам живота в розово“ – така Жул Леви озаглавява автобиографичната си книга, в която с усмивка разказва за пътуването си по „кривите пътеки, постлани с петолиния“. Роден е през 1930 г. в Солун, но на деветгодишна възраст идва заедно с родителите си в Пазарджик. Oт най-ранните си години свири на акордеон, цигулка, пиано. През 2005 г. в предаването „Звезден прах“ Здравко Петров разговаря с Жул Леви за житейския му и творчески път.

      За идването в България и досега му с „кутийката, която говори“

Още като студент по композиция в Музикалната академия започва работа като музикален оформител на детския радиотеатър. Остава в историята на Радиото и като първия диригент на Биг Бенда, създаден през 1960 г. Леви си спомня за високия стил на работа: „Всичко беше изпипано, измислено докрай и вдъхнато му живот. Това беше работа, която правеше и от нас други хора. Там треперехме всички от това да бъде.“

      Спомени за началото на работата му в Радиото

„Музиката, щеш не щеш, става без да иска“. С тази лекота Леви твори детски оперетки, инструментални песни, симфонии, творби за духов и естраден оркестър, мюзикъли. Той остава в историята на музикалния театър с произведенията „Панаир в София“, „Неда“, „Цар-килимар“.

      „Под дъжда“, изпълнява Кирил Семов с Биг Бенда, музика Жул Леви – запис от 60-те

Творческият път на Жул Леви е свързан и с Ансамбъла на Българската народна армия, с Ансамбъла за песни и танци на МВР, Държавния сатиричен театър, Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. Леви е бил дългогодишен секретар на Съюза на българските композитори, както и генерален секретар на Българския национален комитет за музика при ЮНЕСКО.