„Виждам живота в розово“ – така Жул Леви озаглавява автобиографичната си книга, в която с усмивка разказва за пътуването си по „кривите пътеки, постлани с петолиния“. Всеобхватната му творческа дейност на диригент, композитор и музикален педагог нарежда името му сред авторитетните фигури в музикалния живот на България през втората половина на XX век. От съвсем ранна възраст Жул Леви (19 юни 1930 – 3 юни 2006) проявява естествено влечение към музиката. В своята детска игрална стая изработва музикални инструменти от картон, на които имитира свирене и пред които дирижира. Роден е в Солун в еврейско семейство, баща му е архитект. С избухването на войната родителите му са принудени да напуснат Гърция и през 1939 се установяват в България. Момчето по цял ден свири на акордеон, цигулка и пиано. В едно от последните си интервюта за Националното радио Жул Леви си спомня за времето, когато семейството му се установява в София и за радиопредаването „Детски час“:

Завършва композиция в Музикалната академия през 1957 г. при видния педагог проф. Веселин Стоянов. Жул Леви говори с почит към своите учители, които оформят разнообразната му творческа насоченост. В радиоразговори той не пропуска да спомене и музикалния педагог и директор на НМУ „Любомир Пипков“ Борис Кочев, както и хоровия диригент Драган Прокопиев. Още като студент в Музикалната академия Леви започва работа като музикален оформител на Детския радиотеатър. Името му остава завинаги свързано с историята на БНР. През 1960 г. той застава на диригентския пулт на току-що сформиралия се музикален радиосъстав Биг бенда, който е прецедент за времето си тогава, а днес – институция на джазовата музика у нас. За дейността си в Държавното радио Жул Леви казва: „Това беше работа, която правеше и от нас други хора. Всичко беше изпипано докрай.“ Ето какво още споделя диригентът за своя път към и в Радиото:

„Музиката, щеш не щеш, става без да иска“ – споделя Леви, който е автор на творби в различни жанрове. Сред известните му музикално-сценични произведения се отличават операта „Неда“, мюзикълите „Момичето, което обичах“, „Светът е малък“, „Цар Килимар“, радиомюзикълът „Телефонът, който…“ и др. Композира детски оперети като „Който не работи, не трябва да яде“ и „Говедарската дъщеря“; създава музиката към популярния „Панаир в София“ (балет, 1968 г.). Пише редица произведения за симфоничен оркестър. В изказване за българската музика от 1976 г. руският композитор Дмитрий Кабалевски казва: „Много ме заинтересува „Пасакалия“ от Втора симфония на Жул Леви. Това е много своеобразно и много интересно произведение поради дълбоката си връзка със старинната българска народна песенност“. Създава също така и творби за забавен симфоничен оркестър – Дивертименто концертанте за тромпет и оркестър и за флейта и оркестър; хорова, камерна и вокална музика, както и маршове.
Чуйте „Под дъжда“ в изпълнение на Кирил Семов и Биг Бенда на БНР по музика на Жул Леви. Записът е от 60-те години на миналия век.

Творческият път на Жул Леви е свързан и с Ансамбъла на Българската народна армия, с Ансамбъла за песни и танци на МВР, Държавния сатиричен театър, Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. Леви е бил дългогодишен секретар на Съюза на българските композитори, както и генерален секретар на Българския национален комитет за музика при ЮНЕСКО. С чувство на дълбока привързаност говори за работата си в Сатиричния театър, за сътрудничеството с режисьорите Боян Дановски и Гриша Островски и за близкото си приятелство с актьора Енчо Багаров.

Музиката на Леви отразява духа на времето. Неговият творчески подход е захранван от изостреното му възприятие към всички съвременни музикални и обществено-културни тенденции. Произведенията му са широко слушаеми и заемат значително място в историята на българското композиторско изкуство.

*В публикацията са използвани са откъси от интервю на Здравко Петров с Жул Леви от 2005 година, част от Златния фонд на Българското национално радио.