„Един концерт трябва да е преживяване, което започва още от влизането в залата“, смята талантливата цигуларка Яна Дешкова. Тя е от младото поколение български артисти, които се чувстват граждани на света. Родена през 1977 г. в Плевен, Яна започва да свири още на 4-годишна възраст, а първата ѝ концертна изява като солист е на 8. Едва 6-годишна печели специалната награда на Националния конкурс „Светослав Обретенов“. След сериозната школа на изтъкнатата цигулкова педагожка Благородна Танева, Яна Дешкова продължава обучението си в „Гилдхол скул“ в Лондон (1996 – 2000), където неин учител е Ифра Нийман. След получаването на бакалавърска степен, Яна участва в соловия клас на Минчо Минчев в Есен, Германия и го завършва с отличие. Чуйте какво споделя цигуларката за педагозите, с които е работила най-дълго, и които са допринесли в най-голяма степен за развитието ѝ.

След завършване на висшето си образование, Яна Дешкова учи три семестъра камерна музика в класа на щрайхистите от световноизвестния квартет „Мелос“ в Щутгарт, което дава нова насока в творческия ѝ път – камерната музика. Трудно е да бъдат изброени (а и нужно ли е), всички оркестри, на които е била солист и сцените, на които е аплодирана. Но ще отбележим, че през 2004 г. Яна Дешкова печели конкурс за концертмайстор на симфоничния оркестър на Алборг, Дания, пост, който заема и до днес.

Съосновател е на „Квинтилиън квартет“, с който през май 2012 започна представяне на цикъл с всички струнни квартети на Бетовен. „С разчупване на формата на представяне, без да сменяме репертоара, успяваме да привлечем много публика и нова публика“, казва цигуларката, и уточнява, че макар ежедневната ѝ работа да е свързана със симфонична музика, камерната музика е тази, която изисква повече време и посвещение.

Яна Дешкова е сред родните таланти, получили световно признание. Кариерата ѝ е в разцвет, а името ѝ често присъства в афишите на елитни оркестри, концертиращи на най-престижните сцени. Макар че, както самата тя заявява: „За мен успех е, когато си щастлив. Мога да си позволя да участвам в проекти просто заради удоволствието. Понякога заради високото професионално ниво, понякога заради хората, които срещам, понякога заради мястото, града, държавата…“ Една успяла българка – гражданин на света.