Един от първите диригенти на Биг бенда на Българското национално радио през 60-те години е Емил Георгиев (1926 – 1992). Името и дейността му са свързани с българската естрадна музика. И винаги с възловите й моменти – нейното развитие, тенденции и противоречия. На професионалната му биография би могъл да завиди всеки – не само заради разностранните музикални области, в които работи, но и заради това, че в повечето от тях той е инициатор, фактор, който поставя началото на нови начинания. Диригент на първия у нас естрадно-джазов оркестър през 1953 г., един от първите диригенти на Биг бенда на Българското радио (както вече споменахме), главен художествен ръководител на музикалните състави при Софийския градски народен съвет – Софийски духов оркестър, „Софийски солисти“, оркестър „София“ (1964 – 1971). Главен художествен ръководител на Естрадата на Българска народна армия (1971 – 1974). Художествен ръководител на вокалната група на ансамбъл „Маяковски“ при Общонародния комитет за българо-съветска дружба.
Още като млад музикант, завършващ обучението си по композиция и диригентство в Българска държавна консерватория (днес НМА „Проф. П. Владигеров“), композира (с участие на Атанас Бояджиев), аранжира и дирижира музиката към театралните спектакли на в. „Стършел“, които се радват на голям успех, а оркестърът му е в основата на създадения после Голям естраден оркестър към Концертната дирекция. Увлечението на Емил Георгиев към „театралната естрадна песен“ остава през целия му живот. Все пак той създава и много песни, сред които, според музиковеди, немалко образци на една идейно висока и професионално „чиста“ естрада. С тях той отговаря на нуждите на времето от българска забавна песен и запълва вакуума между активното търсене и предлаганото наследство на старите шлагери и други продукти на „градския фолклор“. Още една от първите му песни, добре познатата „Чико от Порто Рико“ (първи изпълнител е артистът Нейчо Попов) придобива голяма популярност в изпълнението на Леа Иванова. „Портретчето“, „Синя вечер“, „Една песен за теб“, „Ето ни влюбени“ са други заглавия от песенното му творчество, а „Безсъница“ в изпълнение на Йорданка Христова печели I-ва награда на фестивала „Златният Орфей“ през 1975 г.
Композира филмова (към документални, късометражни и игрални филми) и театрална музика, забавни и танцови пиеси, инструментални пиеси за джазов оркестър, камерна и хорова музика и др. Портретът на Емил Георгиев би бил непълен, ако наред с таланта му на композитор и диригент не споменем, че той бе и сред първите професионални аранжори, заедно с Морис Аладжем и Иван Стайков.
Единственият запазен запис на гласа на Емил Георгиев са встъпителни думи на първия концерт на „Джаз фокус 65”, за неговото създаване и ръководителя му Милчо Левиев.