Над 40 години нейното име върху афиша привлича в Музикалния театър стотици любители на оперетата. Огнена, магнетична, обожавана. Такава е в спомените на своите почитатели и колеги оперетната актриса Лиляна Кисьова, която започва изявите си на сцената на Музикалния театър през 1951 година, превръщайки се в една от най-прочутите представителки на родната класическа оперета.
Лиляна Кисьова (3 юни 1928 – 17 януари 2014) е родена в Троян. В самодейни театрални и оперетни представления участва от дете. Годините минават, привлича я и медицината. Родителите ѝ са хора с отношение и интерес към музиката. При честите идвания с баща си в София момичето не пропуска оперен спектакъл или концерт. След гимназията избира музиката. Завършва Музикалната академия в класа на проф. Людмила Прокопова и постъпва в оперната школа на Драган Кърджиев. По препоръка на писателя и актьор Банчо Банов, който вижда в нейно лице „родена субретка“, тя се явява на прослушване за Музикалния театър. Впечатлява комисията, в която участват и Мими Балканска и Руслан Райчев, със своята артистичност, звънлив глас и танцувалност.
В запис, съхранен в Златния фонд на БНР, Лиляна Кисьова се връща към началото на кариерата си и своето първо представяне на сцената, след което е приета за редовна солистка на Държавния музикален театър:
Отзивите за младата актриса са ласкави. Публиката харесва нейната жизнерадост и артистичност, а критиката оценява и професионалния подход към изграждане на образите. За участието ѝ в оперетата „Младостта на маестрото“ от Виктор Райчев композиторът Боян Икономов пише на страниците на списание „Българска музика“ през 1954 година: „Със своята непосредствена игра, темперамент и приятен глас Лиляна Кисьова въплътява ролята на Кристина с подкупваща правдивост и увлечение.“ Една след друга се раждат пълнокръвните и изваяни с вещина вокално-сценични роли. Дениз от „Мамзел Нитуш“, Щаси от „Царицата на чардаша“, Орест в „Хубавата Елена“, Адела в „Прилепът“, Лизистрата от едноименната оперета на Дендрино, Пепита от „Волния вятър“, Любаша от „Севастополски валс“, Лили Ванеси от „Целуни ме, Кейт“, Илайза Дулитъл от „Моята прекрасна лейди“, Янка от „Българи от старо време“, Станка от „Време за любов“ и много други. Последната ѝ коронна роля е Цилика от „Царицата на чардаша“.
За авторитета на артистите и опретата по това време изключително допринася работата на режисьори и театрали като Хрисан Цанков, Хитьо Попов, Генчо Марков, от по-новото поколение Светозар Донев, Коста Наумов, Никола Петков, диригентите Борис Левиев, Виктор Райчев, Жул Леви, Росица Баталова… На сцената Лиляна Кисьова си партнира с Минко Босев, Огнемир Павлов, Тодор Ботев, но сякаш и до днес името ѝ остава свързано с Видин Даскалов и тяхното легендарно партньорство на сцената. Прочутият дует се събира още от студентските години в Консерваторията. На сцената се появяват заедно за пръв път в оперетата „Пролет“ на Димитър Вълчев. Дуетите на Лиляна Кисьови и Видин Даскалов се превръщат в еталон за жанрово изпълнение.
В ролята на Липа от „Българи от старо време“ с Видин Даскалов, документален запис от 1972 година:
Дует на Лили и Славейко от оперетата „Бал на жените“ от Виктор Райчев в изпълнение на Лиляна Кисьова и Видин Даскалов:
Оперетната прима за партньорството си с Видин Даскалов и любимите роли:
По-късно Лиляна Кисьова споделя: „Станахме популярни след „Мамзел Нитуш“, почна вече да се говори и за нас, не само за Мими (Балканска), Тинка (Краева), Асен Русков. Те бяха златния период, а ние – Лиляна Кошлукова, аз, Минко (Босев), Видин (Даскалов) – сребърният. Раздавахме се на публиката с удоволствие и ни се отвръщаше с голяма обич.“
Молитва на Дениз из оперетата „Мамзел Нитуш“ от Флоримон Ерве, 1957 година:
Глас, осанка и очарование. След 44 блестящи сезона в Музикалния театър и над 80 изградени роли Лиляна Кисьова казва: „Аз бях един щастлив човек, защото животът ми беше в Оперетата!“
В публикацията са използвани откъси от интервю на Румяна Каракостова с Лиляна Кисьова по повод 75-годишнината ѝ през 2003 година.