50 години на оперетна сцена и близо 400 роли, изиграни с вдъхновение, любов към публиката, неизменно очарование, грация и искреност. Актриса с изключителен чар и темперамент, обичана от своите почитатели, Мими Балканска и до днес си остава българската прима – царица на оперетата.
Родена е на 23 юли през далечната 1902 година в Русе. Кръстена е Руска и е третото дете в семейството на Слава и Михаил Балкански. Като я записвали първи клас, баща ѝ казал: „Най-малката е у дома. Запишете я Мими.“ Така е кръстена втори път и получава името, с което е известна през целия си живот. От малка обиква музиката. В родния ѝ дом има пиано, на което тя свири с удоволствие, сама заучава малки пиеси и упражнения. След ранната смърт на бащата, през 1912 година семейството се премества в София. Мими продължава да се занимава с музика, взима уроци по пиано при Хенрих Визнер в Софийското музикално училище и мечтае самата тя да преподава на деца.
„Всяка нота е дума плюс дума“
На 16 години се явява на конкурс за хористка в новооткрития театър „Ренесанс“. Надява се да печели средства, за да плаща уроците си по пиано. В журито са Кръстьо Сарафов, Петко Атанасов, Тодор Хаджиев, Панайот Пипков, Добри Христов (тогава директор на Музикалното училище). Те се отнасят с недоверие към слабичката девойка с ученическа униформа и миши опашчици.
„Слушай, момиченце! Тук не е училище. Театър ще се прави. Хайде, иди да си учиш уроците!“ – отпраща я колосът на българската драма Кръстьо Сарафов.
„С тази дребна фигура не можеш да бъдеш хористка, ще се загубиш между дългите рокли“, откровен е актьорът Петко Атанасов. Но я окуражава да подаде заявление за артистка. „Ако си способна, ще те вземат и ще получиш подходяща роля.“ Атанасов дори ѝ помага с подготовката и Мими се явява с образа на Щаси от „Царицата на чардаша“. След музикалното изпълнение декламира „Неразделни“ от Пенчо Славейков.
„Всички бяха притихнали. Произнесох последния стих: „За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.“ Нито звук не наруши дълбоката тишина. После Петко Атанасов дойде при мен, прегърна ме и аз разбрах, че съм попаднала в театъра. Съдено ми било там да остана пет десетилетия“, връща се към спомените Мими Балканска.
Дебютира в премиерния спектакъл „Феята на карнавала“ на Калман с ролята на субретката Лори. Детското ѝ очарование и непосредственост грабват публиката, а критиката е единодушна – появила се е нова звезда. В публиката е и Иван Вазов. След представлението, той отива зад кулисите и се обръща към нея: „Браво, талантливо момиче си ти! Ще станеш артистка, но трябва да работиш много.“ Режисьор на постановката е Стоил Стоилов, завършил и специализирал 10 години в Берлин и Виена, човек с ерудиция и талант, който отдава всичките си сили и знания на новото за България оперетно изкуство. Именно с него Мими работи дълги години, на различни театрални сцени и го нарича свой духовен баща и учител в изкуството. Мими, която никога не е учила пеене, по-късно често цитира думите му „Всяка нота е дума плюс дума. Не са ми нужни твоите „си-та“ и „до-та“, нито пък искам да си изкривиш лицето, за да ги изпееш. Важното е да играеш искрено, да създаваш образа. За да ти вярва публиката.“
В запис от 1983 година артистката разказва за първата си роля на сцена, за трудностите в професията и героините, с които тя я среща.
Роли, театри, сцени
В театър „Ренесанс“ Мими среща първия си съпруг – тенорът Иван Цачев. В търсене на по-добра реализация, той отвежда младата си съпруга в Берлин. Мими не успява да се приспособи и приема поканата на известния театрал Петър Стойчев да се присъедини към трупата на Свободния театър в София. Първата ѝ роля е Маргитка в „Чучулигата“ на Лехар. В образа на малкото момиче, попаднало в богата, чужда за него среда, Мими влага силно драматично изживяване, показва психологически усет. В тази роля, а и във всички следващи, актрисата отрича мелодраматичното изграждане на оперетните героини. Стреми се към по-задълбочено тълкуване и се опитва да разчупи щампата, да намери нюанс, който да им придаде индивидуалност, дори когато твърде много си приличат.
През есента на 1922 година в България е поставено началото на едно уникално дело – театър на кооперативни начала, издържан изцяло от артистите. Кооператорите – Стоил Стоилов, Асен Русков, Ангел Сладкаров, Симеон Симеонов, Илия Стоянов, Иван Станев, Петко Ников, Иван Цачев, Вера Сълплиева и Мими Балканска с огромен ентусиазъм поемат по трудния път на мечтата за „наш, собствен театър“ (по думите на Балканска). Работят усилено, почти денонощно – репетиции, представления, турнета… Изнасят по десетина премиери на сезон, за да привлекат и задържат интереса на публиката. Вълнува ги мисълта за истинско художествено творчество, търсят помощ от опитни диригенти и режисьори, от балетмайстори и драматурзи, дори канят гости от чужбина. А Мими Балканска играе почти всяка вечер и сякаш е неизтощима в раздаването на своя талант, сили и младост. Субретки, лирични героини, светски дами, царици… Мими играе всичко. Но, както отбелязват, играе навсякъде сложно, интересно. Към ролите си подхожда сериозно, умно, задълбочено. А името ѝ в афиша е гаранция за успеха на всяка постановка. Въпреки всички трудности, годините, прекарани в Кооперативния театър Мими нарича „незабравимо, прекрасно време“.
През ноември 1931 година Кооперативният театър заминава на турне в Турция. След поредица спектакли в Истанбул, по покана на турския президент Кемал Ататюрк, трупата отива и в столицата Анкара. Към този спомен се връща певицата в запис от 1983 година:
С голям успех Мими Балканска гостува през 30-те и 40-те години в Загреб, Любляна, Белград. На сцената на Белгийския драматичен театър играе Кощана – сръбската национална героиня, за което е наградена с орден „Свети Сава“. Въпреки че получава настойчиви покани да остане в чужбина, тя категорично отказва. Когато насмешливо я питат: „За калдъръмите на България ли искаш да се върнеш?“, тя, внучката на Никола Балкански – братовчед и съратник на Г. С. Раковски – отговаря: „Да, за калдъръмите, защото те са на дядо ми, на баща ми, те са наши, български!“ Мими Балканска, за която всички критици са единодушни, че е актриса от европейски мащаб, предпочита да работи в родината си, да посвети младостта и целия си талант за развитието на оперетата в България.
Непрестанната борба за финансово оцеляване е в основата на процесите по прегрупиране на силите в оперетните театри. През 1942 година Мими Балканска става директор на нов, наречен Художествен оперетен театър. Привлича популярните имена от оперетата по това време, но дава път към сцената и на млади изпълнители. И в тази роля е всеотдайна – тя е навсякъде, където има нужда – администратор, ръководител, режисьор и – макар през този период по-рядко – актриса.
След 9 септември 1944 година театърът е одържавен и започва изграждането на нова сграда, която приютява новосъздадения театър „Народна оперета“, преименуван през 1948–ма в Държавен музикален театър. Мими Балканска вече има нови задачи – да изпълнява роли от български и съветски оперети. Оценена е и от новата власт и получава званията „Заслужил артист“ и „Народен артист“. Оттегля се от сцената през 1963 година.
В ролята на Цилика из „Царицата на чардаша” заедно с Асен Русков и Коста Райнов. Документален запис от 1958 година на спектакъл на ДМТ „Ст. Македонски”.
„Мама”, песен на Кето из „Златната долина” (Дунаевски), запис от средата на 50-те години:
„Всепобеждаващо очарование“
Така я определят нейните съвременници, всички са подвластни на таланта и чара ѝ. Нежна, изящна, Мими е щастлива със своя театър, със своята публика. Твърдят, че притежава невероятен магнетизъм, има безброй обожатели на сцената и в живота. Приписват ѝ многобройни афери, не всички с основание. Това, което обаче е без съмнение – Мими Балканска е вдъхновение за много от съвременниците си. Никола Вапцаров ѝ посвещава стих, в който я нарича с най-поетични имена. Борис Христов ѝ пише писма, в които споделя възторга си от нейната дарба. Колегите, с които я среща професионалния ѝ път – както опитни, така и прохождащи, са очаровани от нейния професионализъм и човечност.
„Често са ме питали кое е най-важното за успеха на една оперета. Много са важните компоненти, но на първо място бих поставила Таланта с главна буква. Без талант всяко творчество е осъдено на забрава. Истинската стойност на един творец, на един човек на изкуството не проличава с външния му вид. Много хора искат да правят впечатление с нещо, без да ги е грижа, че вътре в себе си не носят нищо. А в изкуството това проличава много бързо. Защото изкуството не се поддържа от времето и слънцето, а от вътрешния огън на истинския артист. Този огън трябва да блика от палката на диригента, от четката на художника, от перото на писателя, от таланта на актьора.“
Композиторът Димитър Вълчев определя „великата Мими“ като катализатор за неговата връзка с оперетата. Изпълнява песента си „Моят звезден миг”, посветена на певицата – запис 1994 година:
Парашкев Хаджиев ѝ посвещава своя творба и по този повод казва: „Голямото си уважение и възторг към изключителното изкуство на Мими Балканска вместо с думи изразих с оперетата „Мадам Сан Жен“, посветена на нея, в която тя играе блестящо главната роля.“
Ария на Катрин из оперетата „Мадам Сан Жен”, съпр. орк. на ДМТ, дир. Виктор Райчев, запис 1959 година:
Години след оттеглянето си от сцената Мими Балканска продължава да се радва на обичта на публиката. Макар и никога да не е имала ученици в буквалния смисъл на думата, вратите на нейния дом на ул. „11 август“ в София са широко отворени за младите артисти, на които винаги и безрезервно е готова да помогне. При всяко нейно отиване в театъра зрителите стават на крака, аплодират и дълго скандират името ѝ. До последния си дъх тя запазва артистичното си обаяние и човешка топлота, любовта към хората и изкуството, на което посвещава живота си.
*„Необяснима и незабравима“ е Мими Балканска в словесния портрет, който Петър Увалиев прави след смъртта ѝ. Той подчертава нейния изключителен артистичен талант и обаяние, нарича я „предшественица на бъдещия задокеански мюзикъл, на Джуди Гарланд и Барбара Стрейзънд“. Запис от Би Би Си, 1984 година: