Фестивал на българския игрален филм "Златна роза"
Жана със съпруга си Васил Гендов, 30-те години на миналия век

Нейният живот не е само история на личните постижения и разочарования на една актриса, а история на цялото българско киноизкуство в оня ранен период, когато то е принудено да се подхранва от окаяните спестявания на неколцина ентусиасти.

Свързала твърде млада личната си и творческа съдба със създателя на първия български филм Васил Гендов, Жана Гендова става негова вдъхновителка и неотлъчна спътница. С удивителна енергия и оптимизъм двамата пионери проправят пътя на българския филм, преодолявайки инертността и недоверието на тогавашното общество. Липсват ателиета, павилиони, филмите се снимат на улицата пред погледа на десетки любопитни, в някое учреждение или частна къща. За да съберат средства за своите филми, двамата ентусиасти са принудени да предприемат изнурителни турнета из провинцията, да се срещат с директори на банки и министри, да правят изложения до Народното събрание, да водят отчаяна борба срещу закона за акциза, да сключват безкрайни заеми…

Когато Васил Гендов се залавя с „Българан е галант“ през 1910 г., в София има само две кина и по едно в Русе, Варна, Пловдив, Шумен и Разград. А Холивуд още не съществува. Имаме си Ботев и Яворов, имаме си театър, художници, защо да си нямаме и българско кино. А и Гендов е от артистично потекло. Роден в Сливен, град на хайдути и войводи, издънка от артистична династия. Негов вуйчо е видният актьор Иван Попов, леля му Елена Снежина е също видна актриса, съпруга на известния актьор Атанас Кирчев, а и дъщеря им Олга Кирчева е прочута актриса. С Гендовия род са обвързани и Никола, и Бистра Фол, и Стефан Сърчаджиев…

През септември 1917 г. столичани аплодират втората Гендова премиера. Също комедия „Любовта е лудост“, по разказа „Палавата“ от Рене Лекроа. Изпълнителка на главната роля е Иванка Иванова (24 декември 1899 – 14 февруари 1976 ), също от Сливен, дъщеря на сръбкиня и баща пословичен пуритан, възпитаник на белградския кадетски корпус. Момичето учи в Пловдивския френски колеж, посещава драматичните курсове при Елена Снежина и Сава Огнянови и е на 16 години, когато се влюбва във Васил Гендов. Той иска да я види като героиня в новия си филм, но признава, че няма пари за него. Иванка дава спестяванията си от 600 лева, като заявява: „Ето парите започнете филма, ако стигнат“. В ролята на студента е Гендов, а на девойката – Иванка (Жана) Иванова. По-късно Гендов разбира, че парите са от продажбата на скъп за нея спомен от родителите – златен часовник.

      Васил Гендов разказва за „младата и талантлива ученичка“ в театралните курсове на Елена Снежина и Сава Огнянов – запис 1950 г.

След успешния ѝ дебют се венчават, учат в Берлин драматично майсторство при Алберт Васерман. Там под името Жана Дорит тя играе в „Един загубен ден“ на Ернст Любич и в „Тайната на камериерката“ на Фридрих Фейер, в които партнира на Рудолф Форстър и Йоханес Риман.

При завръщането си в България Жана е звезда номер едно и в следващите Гендови постановки, но вече под името Жана Гендова. Нищо обаче не ѝ пречи да мъкне тежките куфари и сандъци в непрестанните чергарски киновоаяжи. Васил режисира, той е монтажист, кредитор, длъжник, драматург, лепач на афиши. Синът им Митко играе детските роли. Всички те, тримата, представляват през 20-те и 30-те години фирмата „Гендовфилм“. Вълнуват обществото с „Дяволът в София“, „Бай Ганьо“, „Човекът, който забрави бога“, „Бунтът на робите“, „Пътят на безпътните“, „Улични божества“, „Буря на младостта“, „Земята гори“ и др.

В условията на безпаричие, скептицизъм и откровено възпрепятстване на работата му, Гендов произвежда един след друг нови филми. Жана също е тотално отдадена на киното, макар често да се сблъсква с деспотичния му нрав. Дуетът между двамата минава през всевъзможни изгреви и залези. От екрана към живота и обратно. Въпреки всички трудности фирмата „Гендовфилм“ успява да просъществува повече от двадесет години, в които Жана Гендова е и изпълнителка, и сценарист, и асистент режисьор, и гримьор. Името ѝ е свързано не само с първите прояви на българското кино, но и с развитието на българския театър. До 1937 г. тя участва в около 4000 театрални представления в повече от 80 различни роли. Авторка е на мемоарната книга „Това, което се премълчава в историята на българския филм“.

      Жана Гендова за своите осъществени и несбъднати мечти – запис 1970 г.

Започнала кариерата си като Девойката, за да мине през Проститутката, жената на работника и да завърши като Негова жена. Това е ролята, която тя играе всъщност цял живот. Но благодарение на многостранната  си артистична дейност и на сравнително дългото си присъствие на българския екран, Жана Гендова заема безспорно място в историята на българското кино и театър. Макар че театърът за актрисата е само школа, само път, който я извежда до примамливите владения на киното.
На един свой портрет, който се пази в музейната сбирка на Българска национална филмотека, Жана Гендова е написала: „Българският филм, това е целият ми живот.“

По тази публикация работи Десислава Димитрова