„Аз се занимавам само с това, което съм видял, което съм преживял и което е минало през душата ми.“ Така определя своето отношение и личното си присъствие в изкуството Виктор Пасков (10 септември 1949 – 16 април 2009) – писател, поет, музикант, журналист и сред най-известните зад граница български белетристи.
Автор е на книги, новели, разкази, киносценарии и ярки публицистични материали. И критиците, и почитателите го определят като космополитна личност. Не пропуска да отбележи, че се смята за роден скитник и не само се забавлява от това, но от странстванията му извират най-добрите сюжети. Не се определя като гражданин на света, а като българин по света. Признат е като литературно име от Съюза на немските писатели, от Съюза на българските писатели, от читателите в Европа и САЩ.
Всъщност Пасков има висше музикално образование (завършва Консерваторията в Лайпциг през 1976 г.) и повече от десетилетие се изявява като обещаващ бас баритон на оперната сцена. В литературата дебютира през 1986-а с „Невръстни убийства“ и, както с присъщото си чувство за хумор казва по-късно, „тази проклета новела ми обърка живота, защото реших, че съм писател“. Но добавя: „Е, не съжалявам.“ Музиката обаче, си остава неговата първа голяма любов. Появилата се през 1987 г. „Балада за Георг Хених“ му носи огромна популярност. Книгата се превръща в литературното събитие на годината и носи на младия автор членство в Съюза на българските писатели и награда за най-добро белетристично произведение. Романът е преведен на много европейски езици, печели и европейски награди, а през 1990 г. е екранизиран под заглавие „Ти, който си на небето…“ Следват „Ций Кук“ (1991), „Германия – мръсна приказка“ (1992), сборникът разкази „Алилуя“ (2001), „Аутопсия на една любов“ (2005), „Гледната точка на Гоген“ (2008), други повести и новели.
В част от свое интервю, запазено в Златния фонд на БНР, Пасков споделя мисли за литературата, говори за автобиографичните елементи в творбите си и защо определя себе си като „един пасивен музикант“:
В своя жизнен и артистичен път Виктор Пасков заема и доста административни длъжности. Бил е главен художествен ръководител на Канал 1 в БНТ, директор на Бургаския театър. Два пъти е бил директор на Българския културен институт в Берлин. В последните години от живота си е културно аташе в посолството ни в Швейцария.
Личност с различни творчески лица, ерудит, интелектуалец, бохема, винаги с позиция и ангажирано отношение към актуалните политически и обществени въпроси. Животът на Виктор Пасков, като на човек с много таланти и експресивен темперамент, сякаш преминава в търсене, завръщане, колебания и неизбежните конфронтации. Никога не се е считал за скандален (противно на разпространеното мнение за него), а е убеден, че всеки артист е роден бунтовник. Особено когато притежава смелостта на таланта.