„Аз търся интимна, но силна драма, изпитана от мен или видяна, която може да ме засегне и трогне на живо.“

      „Италианско капричио“ в изпълнение на Държавния радиооркестър под диригентството на Влади Симеонов – запис 1955 г.

На 28 октомври Пьотр Илич Чайковски дирижира премиерата на своята Шеста симфония – „Патетична“. Оказва се, че това е лебедовата песен на големия руски композитор. Девет дни по-късно, на 6 ноември 1893 г. в Санкт Петербург той изненадващо напуска този свят едва 53-годишен, оставяйки в наследство изключителни произведения на разнообразното си творчество. Той е автор на едни от най-изпълняваните по световните подиуми музикално-сценични и симфонични произведения в класическия репертоар: балетите „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“, оперите „Евгений Онегин“ и „Дама пика“, „Тържествена увертюра 1812 година“, последните му три симфонии, концерта за пиано и оркестър № 1“, цигулковият концерт.

      Трета част от Концерт за цигулка и оркестър със солист Игор Ойстрах и оркестъра на Московската консерватория под диригентството на Давид Ойстрах

Професионалната дейност на Чайковски започва във време, когато в руския музикален живот доминира група композитори, наречена Великата петорка: Милий Балакирев, Модест Мусоргски, Александър Бородин, Николай Римски-Корсаков, Цезар Кюи. Те самите наричат своята група „Нова руска музикална школа“, виждат се като наследници на Михаил Глинка, стремежът им е да осъществят руската национална идея чрез музиката. Но това е и време на романтизма, а Чайковски е ярък представител на това течение в музиката. Именно той чрез творчеството си става причина за това руската музика да придобие световно значение. За популяризирането на музиката на Чайковски е от значение, че редица първокласни изпълнители я включват в своя репертоар.

      Маестро Асен Найденов за музиката на Чайковски и предизвикателствата пред диригентите – запис 1991 г.

„От собствен опит знам, че книгите и нотите на най-известните хора са много по-интересни от самите тях.“