„Три бири „Ново време” не е реклама на нов вид бира, нито пък е име на нова кръчма, заглавието е комедия от Георги Василски. В нея авторът е погледнал на живота като на една вселенска шега, обикнал е своите герои, описал ги е със симпатия и чувство за хумор. „Или го лазим, или го бутаме тоя живот” е реплика от пиесата, която определя живота и съдбата на тримата главни герои в пиесата: Иван, Тошо и Стоица. Това са своего рода философи, макар и тръгнали да търсят не човека, а студената бира, например. И своята бъдеща съдба. А съдбите на героите в комедията на Георги Василски са трагикомични, но до болка познати от нашето, собствено ежедневие:
⇒ Трябва да се работи по проекти. Цяла България сега работи по проекти. Правим проект за международните финансови и рейтингови институции и присъединителните еврофондове, лапваме си паричките и, хей камион, здравей, здравей…
⇒ Нали за това идват тука тия фондове, да им намажем ръката, особено.
⇒ Първо на първо, на хората от Европа им трябват документи, не работа.
⇒ Срещу приемливо надписани документи и политическа сила отзад, всеки бизнес има бъдеще.
⇒ А Европа иска да мислим позитивно. За нея е важно влакът да тръгне. За това ще ни даде пари Европа, за позитивно мислене ще откърти сума ти евро. Ти само кажи, че си позитивен и ще добиеш европроект.
⇒ Ти като нямаш пръжки, мекици, баница с праз, пача, бахур, спържа, саздърма, пък му викай кухня. На к`во викаш кухня?
⇒ Борците за народна свобода са много мобилни.
⇒ В този наш свят няма правителство, няма президент, няма парламент. Има митница. За какво ни взеха в Европата? Ако нямахме митница, кой щеше да ни вземе в Европата?
⇒ На паша животното става пъргаво и не прави суровина. Не пени. Много е лошо положението на една държава, когато спре да ѝ се пени сапунът. Най-вече го изпитва населението на свой гръб. Като вземеш да се бръснеш, ако не ти се пени сапунът, все едно се дереш. Никак не е хубаво една държава да си дере населението.
⇒ Жената е вечният венец на природата. Накъдето завие, натам върви този свят. Пред нея се отчита всичко живо…
⇒ Да му артисва паричен ресурс, за да запушва устата на неволни свидетели…
⇒ Омаломощаваме се психически и икономически и оставаме само с едно историческо име. Живеем накуп, но заедно не сме.
⇒ Всеки си измисля нещо си, дето не го е виждал и няма да го види. Но си съществува в това нещо. Живее си в него. Седи си в канавката. Животът минава по голямото шосе, но българинът си седи в канавката. По-добре му е там, особено, сигурно.
⇒ Уж ново време, уж нов морал, а все някой гледа да ти бръкне в дупката…
⇒ Колкото повече пълзиш, толкова повече можеш да докопаш в новото време. Ще лазим, бе.

Режисьор и музикално оформление: Борис Панкин
Участват: Мариан Бачев, Михаил Петров, Сава Пиперов, Николай Антонов, Христо Чешмеджиев, Юлиян Балахуров, Майя Динева
Редактор: Майя Динева
Звукови ефекти: Силвия Гочева
Екип в студио: Александър Спасов, Константин Райдовски, Димитър Василев, Силвия Гочева

Текста на пиесата може да прочетете тук.