„В живота си успях да се отъркам в доста талантливи хора, да се докосна до изкуството им… Никога не съм страдал от болни амбиции. Каквото съм могъл – съм направил. Изглежда така е трябвало.“

Така скромно обобщава жизнения си път актьорът с характерен дрезгав глас, който винаги е твърдял, че не обича да прави равносметки. А всъщност неговият талант е многолик – актьор, комик, музикант, шоумен…

Тодор Колев (26 август 1939 – 15 февруари 2013) е роден в Шумен. От малък свири на цигулка, а в младежките си години се увлича по джаз. Във ВИТИЗ влиза при второто си кандидатстване и завършва през 1965 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Веднага след дипломирането си отива по разпределение в Смолянския театър, след това в Шумен, а през 1967 г. играе в театъра в Пловдив, където е един от създателите на Младежката театрална сцена. Звездата му изгрява през 1969 г. на Четвъртия национален преглед на българската драма и театър, когато получава първа награда за ролята на лесничея Марин в спектакъла на Пловдивския театър „Пътеки“ по новелата на Николай Хайтов „Лодка в гората“. В Златния фонд е съхранен документален запис от тази постановка под режисурата на Крикор Азарян.

Следват години на сцените на столичните театри „Сълза и смях“ (1969 – 1971) и „София“ (1972 – 1990).

Огромна популярност му нoсят ролите в над 30 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“. В началото на демократизацията става народен представител в 7-то Велико народно събрание. Съветник в посолството ни в Канада (1992 – 1993). Преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, от 1992 г. доцент. През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“. Автор и водещ на тв предаване „Как ще ги стигнем… с Тодор Колев“ (1993 – 1998) и „Вход свободен“ (1998 – 1999).

Зад тези кратки биографични редове са скрити съмнения, търсения, колебания, рискове и непрекъснато доказване на голямата актьорска и житейска сцена. Адама, както го наричат заради едноименното шивашко ателие на баща му в Шумен, никога не се е взимал насериозно. Обожаван или отричан, винаги с характерното си изражение на полуусмивка и полутъга (като истинските комици), неговото неподправено и запомнящо се присъствие му отреждат незаличимо място не само в паметта на няколко поколения, но и в историята на родното кино и театър.

В деня на неговата годишнина нека си спомним…

Ето и една от по-ранните му изяви като певец. Тодор Колев пее на сцената на фестивала „Златният кос“ през 1984 г.:

А тук може да чуете едно от многобройните представяния на обичания актьор в ефира на Българското национално радио.