Той притежава културата на своето време. Културата на индивида. Културата на духа. Широтата и богатството му прескачат рубикона на дежурното и евтино житейско и сценично присъствие и се извисяват до неповторими висини. Той хипнотизира, защото самият е…
„Режисурата е сложна амалгама от познания, от емоции, от дарование за общуване с хората, усет към напипване на проблемите. Както лекарят е длъжен да спазва Хипократовата клетва, така и режисьорът, комуто се дава висока обществена трибуна, трябва…
„Не знам дали някой ме е призвал, или съм се отзовал, но съм на сцената. Човек присъства на този свят най-вече с душата си, тялото така или иначе ще си отиде…“ Мъдростта на Наум Шопов, споделена в…
„Странно нещо е професията на актьора - да съществуваш в образа на друг човек, като си оставаш същият. Тайната е в способността на дадена човешка индивидуалност да се претворява в една или друга образна ситуация, била тя…
„Години наред сме длъжници на Георги Парцалев”, казва журналистът съименник Георги Тошев, който с биографичното си изследване „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски”, се постара да ни докосне „най-после до истината за истинския Парцалев”. Усърдие, равностойно на…
Роден и израстнал в сливенския балкан в семейство на революционери, Дучо Мундров участва активно в подготовката на ремсови групи заедно с Радой Ралин. Той става и ятак на партизани и нелегални дейци на антифашистката борба. В тези…
Нейният живот не е само история на личните постижения и разочарования на една актриса, а история на цялото българско киноизкуство в оня ранен период, когато то е принудено да се подхранва от окаяните спестявания на неколцина ентусиасти.…
„Аз съм щастлив човек. Целият ми живот беше кино. Една километрична лента, в която хубавото беше повече от лошото, а смехът превъзхождаше тъгата“– е житейската равносметка на кинооператора Димо Коларов. Той е човекът, който малцина на улицата…
В центъра на Бургас има църква. На отсрещния ъгъл стоял стар дюкян. Над облите прозорци някога пишело: „Пекарна Мир”. Навярно има бургазлии, които още помнят старата фурна в града и малката енергична бабичка – собственичка на дюкяна…
„Един ден в София ме срещна братът на Челкаш, Евгени Коцев, и ме помоли да му партнирам на изпита за школата на Народния театър. Но комисията реши, че и аз съм кандидатка, открили в мен някаква особена…