„Той никога не се стараеше да се изтъкне, но работеше спокойно в съответствие е повелята на своя гений и се стремеше да бъде в хармония е това, което го обкръжава — снежните върхове на Хималаите, червената земя на Малабар или която и да е друга част на Индия. От една страна, той се докосваше до обкръжаващата го среда, от друга страна, се устремяваше по всички посоки — в бъдещето, миналото, настоящето — като се стараеше да ги обедини в едно цяло. Картините на Святослав притежават именно такова свойство: те оставят силно впечатление в дълбините на съзнанието и не могат лесно да бъдат забравени“, казва за него първият министър-председател на независима Индия Джавахарлал Неру.
Идеалът за духовния човек
„Търсенията на висшите ценности се повтарят периодически, кулминацията им като правило се проявява в момент, когато дремещите дотогава творчески сили внезапно се разгръщат и се появяват великите души, като че ли притеглени от невидим, неизвестен магнит, за да създават нови форми и съчетания, използвайки целия натрупан от миналото опит. Тази преоценка на висшите човешки ценности винаги е била един от най-мощните стимули за движение напред.“ С тези думи, част от философската система Жива Етика, Святослав Рьорих описва своите съждения за търсенията на семейство Рьорих.
„Нашият вътрешен стремеж към нещо по-съвършено, по-прекрасно се явява тази велика вътрешна сила, която ни променя също и нашия живот. Без този вътрешен пламък човек не може да пробуди в себе си скритите енергии и не може оа се издигне на по-високо равнище на знания и опит“, допълва той.
Когато в Русия се опитват да задушат Духовната революция, Николай Константинович и Елена Ивановна Рьорих успяват да заминат за Индия. „И двамата, и великият художник, и не по-малко великият мислител, като остават граждани на Русия и никога не й изменят, изминават пътя на Духовната революция там, където е неговият източен извор. Жива Етика се оказва главната цел на тяхната работа в тази страна“, пише за родителите на Святослав Рьорих академик Людмила Шапошникова.
„Святослав Николаевич прекара по-голямата част от живота си в Индия и това не е случайно. Именно Индия, нейната красота, нейната философия, нейната изтънченост вдъхновяваха неговото творчество. Той бе индиец, ако може така да се каже, повече от когото и да е друг от семейство Рьорих. Той бе женен за индийката Девика Рани и стана индийски гражданин. Той беше увлечен от Индия и прекрасно я познаваше“, пише индологът Людмила Шапошникова и допълва:
„Философията на Жива Етика като система възниква в ХХ век и може да бъде осмислена и оценена само в неразривна връзка с неговия културно-исторически фон. Обстоятелствата се стичат така, че Русия в това време се оказва пространство на две революции — Духовна и социална. И това определя нейното особено положение и нейната роля в световната история. Съвпадането във времето и пространството на две революции, без съмнение, представлява определена загадка, зад която стоят движения на самата Космическа еволюция. Именно Духовната революция, скрита от очите на мнозина от външните катаклизми, разрушенията и кървавите сблъсъци на социалната революция, поставя началото на процес, с който на планетата Земя започва формирането на ново мислене и създаването на по-високо стъпало на човешкото съзнание. И в книгите на Учението и в материалите на неговите първи тълкуватели Николай Константинович и Елена Ивановна Рьорих нееднократно се подчертава енергетическата, духовната и интелектуалната роля на Русия във формирането на новото мислене и новото съзнание на ХХ век. Именно на закономерностите на Космическата еволюция, в която се сливат „всички линии“ на човешкото съществуване, е посветена Жива Етика.“
„Людмила Живкова е единственият държавен деец в ХХ век, който е възприел много дълбоко Жива Етика и е видял в нея огромни възможности за усъвършенстване на държавния строй. Одухотворяването на този строй чрез Културата и високата философска мисъл. Тя много добре разбира, че държавата трябва да се строи и да живее по законите на Красотата. Но на нея й е много трудно и не само трудно, но и опасно“, подчертава Святослав Рьорих през 1980 година.
В качеството си на председател на Комитета за култура Людмила Живкова инициира и успешно реализира: Националната програма за естетическо възпитание, Международната детска асамблея „Знаме на мира“, Националната програма за честване на 1300-годишнината от основаването на българската държава и Комплексната програма за повишаване ролята на изкуството и културата за хармоничното развитие на личността. Предвидено е било Комплексната програма да включва последователно организирани програми, посветени на Николай Рьорих, Леонардо да Винчи, Алберт Айнщайн, Михаил Ломоносов, Константин-Кирил Философ, Рабиндранат Тагор и други. Всяка една от тези инициативи е въплъщавала концепцията на Николай Рьорих за култура, пронизана от идеите на Жива Етика.
На 28 март 1978 в София се открива изложба на Николай Рьорих, в която са представени много творби на великия художник от личната колекция на сина му Святослав Рьорих, картини от фонда на Руския държавен музей в Санкт Петербург, от музея на Николай Рьорих в Ню Йорк, от музеи и колекции в Индия, Монголия, Франция. Същата година в столицата е открита изложба от 168 картини на Святослав Рьорих. За нея той казва: „Животът е най-великият учител, от който черпим нашата сила.“
„Днес продължавам работата си над онези теми, които винаги и особено са ме вълнували и които виждате, може би, изразени в двата триптиха показани в изложбата. Новите творби са точно продължение на тези произведения — моите мисли. Мислите ми също са обнадеждени. Разбира се, сега имам цяла серия от картини, върху които работя и всички те са тясно свързани една с друга. Винаги работя по няколко картини едновременно. И преминавам от една към друга и това ме освежава, освежава очите ми и ми дава време да си почина от предишни задачи. Разбира се и аз, както винаги се интересувам от обикновените хора. Хората, които намирам в заобикалящите ни села. Тук (в Индия) на село, където живеем. Интересен ми е начинът им на живот, героите, които срещам там са много красиви. Като цяло в Индия има много красиви хора. Женски и мъжки типове, абсолютно изключителни. В тях има особен вид изтънченост, въпреки, трудните условия, в които някои от тях живеят, вие ще намерите този особен вид вътрешна култура и изтънченост навсякъде. Това винаги ме е привличало в тях, все още ме привлича и много ме радва. И ги показвам, показвам ги, както ги чувствам. Както мисля за тях, с моята привързаност към тях, така че, от една страна, имате цяла поредица от картини на точно такива философски теми, а другата страна изобилства от живот.“
Между другото.
През април Институтът по култура към Комитета за култура и БАН организират в София международен научен колоквиум „Културата и хармоничното развитие на личността“. В него със свое слово „Н. К. Рьорих – такъв, какъвто беше в живота“ участва Святослав Рьорих. Академичният съвет на Националната художествена академия „Николай Павлович“ избира Святослав Рьорих за свой почетен член, а на 8 май Святослав Рьорих е удостоен с титлата Почетен доктор на Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“, награден е и с орден „Кирил и Методии“ І степен и други български ордени и медали.
През май 1978 дейността по изпълнение на Програмата „Рьорих“ се разгръща във Велико Търново, Габрово, Русе, Плевен, Пловдив, Бургас, Варна, където са организирани изложби на Николай и Святослав Рьорих. Изложбите са разгледани от общо над 80 хиляди посетители и са съпроводени от културни програми с представяне на книги, албуми и каталози, изнасяне на беседи, прожектиране на филми.
Неръкотворна красота
Людмила Живкова дълбоко възприема и идеята на Николай Рьорих, че мирът се утвърждава преди всичко в сърцата и мислите на хората. Както отбелязва тя, за Николай Рьорих „понятието мир съдържа в себе си универсалната цялост на Вселената. То става тъждествено с висшите представи за красота, хармония, единение и сътрудничество. Утвърждаването на тези представи изисква трудна и продължителна борба за формиране на ново човешко съзнание“. Живкова ясно осъзнава, че децата — свободни от предразсъдъци и враждебност към „другия“ — могат в най-голяма степен да станат носител на това ново съзнание, което е залог за траен мир на Земята.
Благодарение на нейната инициатива България става инициатор на Международната детска асамблея „Знаме на Мира“. На 20 сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО в Париж е гласувана резолюция в България да се проведе Международната детска асамблея „Знаме на Мира“. Асамблеята е една от най-големите инициативи във връзка с Международната година на детето и 20-годишнината от приемането на Декларацията на ООН за правата на детето. Святослав Рьорих става член на международния инициативен комитет по провеждането на Асамблеята.
Година след смъртта ѝ (през 1981 г.), Святослав Рьорих говори (на английски) на учредяването на международната фондация „Людмила Живкова“ в НДК. В словото си той припомня нейната отдаденост на всеутвърждаващата идея за „световен мир и човешко усъвършенстване“:
„Рядко, много рядко е наистина да се намери държавник, човек с големи интелектуални сили, който да има желание да развива себе си, за да издигне духа си и да бъде в услуга на другите. Нейната памет остава свещено знаме, което ще се развява над всички наши бъдещи начинания. Убеден съм, че всички ние ще се опитаме да си спомним стремежите ѝ, нейните желания, нейните големи постижения и невероятната и отдаденост. Затова си мисля, че тази асамблея може да е началото на едно уникално движение за постигане на по-добро разбирателство между хората, изграждане на нови прекрасни връзки и за напомняне, че истинската сила е в приятелството и международните връзки. Че силата на международните отношения е положена не само на хартия, но преди всичко в дълбокото разбиране, което имаме един за друг. Ако наистина разбираме нашите съседи, ако наистина искаме да дадем нещо устойчиво на този свят, тогава трябва да се стремим първо да направим себе си по-добри и приемащи, а след това да предадем посланието на другите. Мадам Живкова беше прекрасен пример за такава голяма обич. Затова сголямо уважение и възхищение си спомням за нея и искам да Ви благодаря. Искам да благодаря на правителството на Република България за тази възможност да говоря на това тържествено събрание. Благодаря Ви!“
Пред Иван Балабанов от вестник „Литературен фронт“ Святослав Рьорих описва българското благородство: „Хуманизмът на българите, тяхната душевна нежност и благородство, отношението им към културните ценности – всичко това дълбоко ме респектира. 1300-годишна България, с нейната драматична история и прекрасно настояще, ми е близка и скъпа, аз просто я обичам. Вече няколко пъти се срещам с госпожа Людмила Живкова и съм възхитен от нейното неуморно, талантливо и благородно дело в името на по-доброто разбирателство между народите, в името на красотата днес“.
Проблемът на ръкотворната красота привлича Святослав Рьорих през целия му живот. Ръкотворната красота не може да бъде създадена без висш идеал. И ако такъв идеал отсъства, то това води към обезобразяване на живота, към гибел на еволюционната основа в човешкото битие.
„Културата е почитане на Светлината. Културата е любов към човека. Културата е благоухание, съчетание на живот и Красота. Културата е синтез на възвисени и изтънчени достижения. Културата е оръжието на Светлината. Културата е спасение. Културата е двигател. Културата е сърце. Ако съберем всички определения на Културата, ние ще открием синтез на действеното Благо, огнище на просвещение и на съзидателна Красота“, казва и баща му Николай Рьорих.
За своя баща и общото им светоусещане, пренесено в ярките изображения на „светлината на живота“ говори художникът, продължителят на Живата етика, философът Святослав Рьорих:
И днес „Великите учители на живота” — хората, които носят на човечеството нови идеи, остават съхранени с ярките цветове и тонове в картините на Николай и Святослав Рьорих. Картини, които носят вибрациите на живота.
„Трябва да потърсим и да обмислим всички онези пътища, които могат да сближат хората, всички пътеки, които могат да ни доведат до тайниците на сърцата им, да изследваме и да помислим какъв е нашият път, как можем да се доближим до тях и какво можем да им дадем. Ще дойде време, когато човечеството ще може да гледа на себе си като на едно семейство, като на едно цяло, което взаимно си помага и създава един прекрасен живот”, пише в книгата си „Да се стремим към Прекрасното” святослав Рьорих.