Тайната на знаците (логата) е в тяхната простота. Простота, която е резултат на едно дълго търсене и рафиниране на композицията, особено в епохата на аналоговото графично творчество в средата на ХХ век. Това е времето на общия възход на българската приложна графика след 1960 година, когато се разгръща изключителният талант на художника-график Стефан Кънчев, един от първите български приложници, работили върху тогавашните актуални проблеми на визуалната комуникация.
„Работата на този прочут майстор е вдъхновена от неизчерпаемия извор на образи и символи, натрупани в хода на развитието на човешката цивилизация. Кънчев смесва по оригинален начин точността на знака и експресивността на буквата и синтезира дълбоката мисъл и простия графичен образ, наред с общото значение и характерните черти на българския дух“, представя изразителната сила на творчеството на художника фондация „Архив на българските визуални изкуства“ (ABVA).
Стефан Кънчев е роден през 1915 година в Калофер, в семейството на иконописеца Киро Кънчев. Баща му изписва иконите и стенописите в черквата „Света Богородица” в Стара Загора и в трите църкви в Калофер. Негови стенописи има и в други храмове в Пловдивска и Старозагорска област. „Аз, като всички в старо време, му помагах в грубата работа. Помагах, гледах и се учех. По-късно, като ученик, братовчед ми Георги Попов-Джон, ме запозна с доста художници. Тогава, още преди да вляза в академията, започнах да се занимавам с приложна графика и доста почиракувах“, разказва в интервю за Българското национално радио Стефан Кънчев.
От 1940 година той е ученик на проф. Дечко Узунов и изучава стенопис в Художествената академия. След като се дипломира, през 1945 година, Стефан Кънчев участва в изложения в София, Москва, Белград, Любляна, Будапеща, Берлин, Бърно и със самостоятелни изложби в столиците на България и СССР, в Прага, Берлин, Будапеща и Варшава.
Приложната графика е изкуството, в което се развива талантът и разгръща изключителната работоспособност и продуктивност на художника. Създава над 1000 запазени знака и символа, повече от 700 пощенски марки, картички и пликове, плакати, оригинални корици на книги, опаковки. Телевизионните му заставки и шапки са част от 60-годишната история на Българската национална телевизия (БНТ). Негов е и графичният знак на БНТ. Запазените му знаци са част от обществения живот в България през втората половина на ХХ век. Едни от ежедневно срещаните, преди 1989 година, а някои използвани и до днес, са: знакът на „Български пощи“, месокомбинат „Родопа“, „Петрол“, „Международен панаир Пловдив“, издателство „Наука и изкуство“, национален пресклуб „София прес“, „Балканкар“, БГА „Балкан“, Централен куклен театър София, Нов драматичен театър „Сълза и смях“, Националната опера, Съюз на българските художници и стотици други. Красивите му пощенски марки представят България на световни филателни изложения, а оформлението им доминира визуалния език на Български пощи. Много фабрики, заводи, трудово-производителни кооперации и външнотърговски обединения, културни институции и фестивали също са се идентифицирали с неговите запазени знаци. За своята работа през 1973 година Стефан Кънчев е отличен с наградата за плакат и приложна графика „Александър Жендов“.
„Особено осезаем е талантът на Кънчев в разработването на шрифтове. Спокойно можем да го наречем един от пионерите на съвременния български шрифт и графичен език с ясната простота, точност и уникална прецизност на изпълнението. Както и в други области на графичния дизайн като създаването на марки, пощенски картички, запазени знаци, плакати, реклами и други, така и в шрифтовата графика Кънчев има свой собствен и уникален почерк“, пише в публикацията си за списание „Интерпрессграфик“ през 1982 година Евгений Атанасов.
При откриването на изложбата по повод 85-та годишнина на Стефан Кънчев проф. Светлин Русев подчертава значимостта на сътвореното от художника. Записът от 2000 година е запазен в Златния фонд на Българското национално радио.
Графичните му изображения са включени в престижни международни справочници, атласи, албуми и енциклопедии. На първата изложба за запазена марка в Ню Йорк, организирана от Американския институт за графични изкуства през 1966 година, Стефан Кънчев показва 23 свои творби, които са високо оценени заради своята модерност и простота на дизайна. През 1967 година той е приет за член на Световната асоциация на приложните графици. А през 1971 година е удостоен със званието „Народен художник“. Получава и ордените „Кирил и Методий“ — I степен, „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“ — II степен. Международният биографичен център в Кеймбридж го удостоява с „Награда за постижение през ХХ век” през 1992 година, а две години по-късно Международният център за запазени знаци в Остенде, Белгия му присъжда наградата „Евродизайн”.
Неговата работоспособност, умението му да изрисува предварително обмислен детайл без да вдига ръка от чертожната маса, стремежът му към завършеност и красота са пословични, разказва и дъщеря му Марта Кънчева в запис от 2000 година.
„Скиците, освен че ни въздействат на рационално ниво, по един емоционален начин хвърлят светлина върху вътрешния живот на този изключителен творец. Развитието на линията и на почерка издават колко много мисъл, чувство и работа са вложени, кое е било важно за твореца и защо нещо се е озовало в кошчето. Човекът, за когото става дума, не е изучавал професията си, а е придобил уменията си сам. От интелектуална и графично-техническа гледна точка той обаче е на висотата на времето си“, пише в предговора на книгата за Стефан Кънчев „Анонимният известен“ Магдалина Станчева.
Неговото впечатляващо творчество е светъл пример за младите графици, които се обучават в Художествената академия, казва за Стефан Кънчев ректорът на Художествената академия проф. Иван Газдов, в поздравителното си слово по повод юбилейната изложба на художника през 2000 година.
„Доскоро приложната графика не бе смятана за изкуство, но ситуацията се промени и тя вече спечели своето място в артистичните жанрове, защото внася красота в ежедневието“, казва за своята работа Стефан Кънчев в интервю за Българското национално радио от 2000 година.
Дори и след смъртта му през 2001 година, съвременното звучене, магическата символна сила, естетическа и духовна чистота със силна национална основа остават характеристики, които оформят не само възприятието за символите, създадени от Стефан Кънчев, но и образа му на световен творец, изграждал визуалната културна идентичност на България през втората половина на ХХ век.