Нейният девиз е „Напред и нагоре“. Волята и амбицията за победа, талантът, психическата издръжливост, отличната концентрация в решителни моменти и физическите възможности според нея са качествата, необходими на спортиста за върхово постижение. Именно съчетанието от тези качества и начинът, по който преследва целите си, извеждат Людмила Жечева-Андонова до върха, който покорява на 20 юли 1984 г. на стадион „Фридрих Лудвиг Ян“ в Източен Берлин по време на открития турнир „Олимпийски ден“. Преодолява 207 см, като подобрява с 2 см световния рекорд на Тамара Бикова (СССР). Големият успех я нарежда на трето място във вечната ранглиста в скока на височина.Така традицията в една от най-красивите и атрактивни дисциплини в леката атлетика и до днес остава българска – Андонова държи най-доброто постижение в света до рекорда на Стефка Костадинова от 209 см през 1987 г., който е ненадминат.
Родена е на 6 май в Новочеркаск, Ростовска област, СССР от брака на българин и рускиня. Същата година родителите ѝ се установяват в Стара Загора. Като дете Людмила Андонова отдава 6-7 години на спортната гимнастика. Пораснала много на височина, на 16 години започва да се занимава с лека атлетика, с която я свързва първият ѝ треньор Иван Костин. Първата ѝ дисциплина е бягане на 400 м, но неочаквано и за самата нея опитва и скок на височина, към който впоследствие се насочва. След завършване на Руската езикова гимназия е приета във ВИФ „Георги Димитров“ в София, като вече е двукратна републиканска шампионка за девойки (старша възраст) с резултат 173 см. От 1979 г. неин треньор в Студентското физкултурно дружество „Академик“ е Христо Цонов, който я подготвя за триумфа в Берлин.
Спортистката се състезава в най-успешните години на високия скок у нас. През 1981 г. тя за първи път доказва, че е подготвена да побеждава и най-силните. На Универсиадата в Букурещ печели сребърен медал със 194 см (след италианката Сара Симеони , но пред Тамара Бикова). Андонова е втора и на финала за Купата на Европа в Загреб със 192 см, където отстъпва само на Улрике Майфарт (ФРГ). На Балканиадата в Сараево същата година надминава постижението от 194 см на Йорданка Благоева (първата българка, поставила световен рекорд в леката атлетика през 1972 г.), скачайки с 1 см повече и става шампион. През 1982 г. е шеста на европейското първенство в Атина. Две години по-късно Людмила Андонова е един от фаворитите за титлата на Летните олимпийски игри в Лос Анджелис, но не участва поради бойкота на олимпиадата от страни от бившия социалистически лагер. Водена обаче от желанието за победа и максимална реализация, в Берлин тя достига рекордните 207 см. Спортните журналисти я наричат „звезда от първа величина“, „едно от най-ярките явления в спорта“. За първи път в историята на леката атлетика състезателка надминава собствения си рекорд с цели 8 см и скача 30 см над собствения си ръст! А като се има предвид, че само 11 месеца преди това лекоатлетката е станала майка, може да се каже, че резултатът ѝ е истински спортен подвиг – плод на талант и невероятен труд, пълна мобилизация на силите, на амбицията и умението на треньора Христо Цонов. За този паметен момент в професионалния си живот световната рекордьорка казва: „Надявах се и се стремях с всички сили да прекрача границата от 2 м. Мечтаех и вярвах, че мога да победя Тамара, така както я победих преди три години на Универсиадата в Букурещ. Но да постигна резултат от 207 см не ми е минавало през ума!“
Дали обаче един световен рекорд е максимумът на възможностите на спортиста? След девет височини, преминати от първи опит в състезанието, Андонова завършва с три грешки на 210 см. Но… „Винаги има нещо, което може да се усъвършенства, за да се подобряват постигнатите резултати“, убедена е атлетката. Ето виждането ѝ за границите на човешките възможности, реалните цели и „таваните“ в спорта, за своя стил и техника на скачане.
Людмила Андонова заслужено е призната за най-добра спортистка на България и на Балканите за 1984 г. В същата година на международния турнир „Дружба-1984“ (спортни игри, проведени в 9 страни през юни – август като алтернатива на бойкотираната от тях олимпиада в Лос Анджелис) в Прага българката брани реномето си на световна рекордьорка и с резултат 196 см отново е на най-високото стъпало на почетната стълбичка. Следва триумф на три поредни международни турнира в Италия (200, 202 и 203 см), а на турнира в Сао Пауло от веригата „Мобил Гран при“ през 1985 г. побеждава със 193 см. Двукратна шампионка на Балканските игри (1981, 1984) и седемкратна шампионка на България (4 пъти на състезания на открито и три пъти в зала). На Летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г. поради травма се класира на пето място, преодолявайки 193 см. Лятната олимпиада в Барселона през 1992 г. е последна за скачачката ни, която вече е на 32 години – 188 см не са достатъчни да премине квалификацията.
В публикацията са използвани откъси от интервю с Людмила Андонова от 1984 г., запазено в Златния фонд на БНР.
Други носители на наградата, присъждана всяка година на най-добрия български спортист…