Живот, живян с книгите. Над 400 научни публикации, повече от 80 редактирани книги, библиографии, сборници и периодични издания, няколко авторски книги. Сътрудник на най-авторитетните културни издания в България между двете световни войни, един от основоположниците на българската научна библиография и сред създателите на десетина периодични издания у нас. Енциклопедичен ум, ерудиран литературовед и публицист, прецизен редактор, учен с неизчерпаема енергия. Така накратко може да се опишат харизматичната личност и творческата биография на Тодор Боров (30 януари 1901 – 27 май 1993) – един от видните български интелектуалци и най-изтъкнатият специалист по библиотекознание и библиография.

Тодор Боров (литературен псевдоним на Тодор Цветанов Тодоров) е роден в Лом в семейство с богати културни традиции, в чиито родствени връзки се преплитат имената на такива българи като Стефан Стамболов, Димитър Маринов, Кръстьо Пишурка. Още от ранна възраст проявява голямо влечение към книгите и човешката мъдрост, скрита в тях. След завършване на славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1924-27 г. Боров специализира в Берлинския университет източноевропейска история, библиография и вестникознание. Работи като библиотекар в библиотеката на Софийския университет (1929 – 1931) и библиотеката при Управлението на Българската земеделска и кооперативна банка (1931 –1944).

Творческия си път започва като студент през 1920 г. с един библиографски преглед на трудовете на д-р Иван Д. Шишманов. Още от началото на следващата година е една от най-съществените му изяви в нашия културен живот през 20-те години на миналия век – участието, редом с проф. Александър Балабанов, Елин Пелин и Димитър Б. Митов, в редактирането и списването на първия ни литературен вестник „Развигор“ (1921 – 1927, 1937). Следват редица по-големи и по-малки приноси на Тодор Боров по основни въпроси на библиотечното дело и библиографията в България. Така през 1930 г. той основава първото у нас библиографско списание „Българска книга“, което въпреки едногодишното си съществуване привлича като сътрудници видни български учени и писатели: проф. Александър Балабанов, Стефан Младенов, д-р Никола Михов, Андрей Протич, Елин Пелин, Асен Златаров, Стилиян Чилингиров, Людмил Стоянов, Димитър Б. Митов и др., както и по-млади творци, сред които Иван Дуйчев, Александър Бурмов, Петър Динеков. Под редакцията на Тодор Боров се появяват особено ценният тритомен библиографски сборник „Българският периодичен печат 1844 – 1944“ и националната библиография „Български книгопис“. Плод на 30-годишното му приятелство и сътрудничество с Елин Пелин е редакторството на избраните съчинения в 5 тома на бележития писател, издадени през 1938 г. и многократно преиздавани след това. Негова заслуга като редактор е и издаването на първите събрани съчинения на друг голям творец на изящната ни словесност – поета Христо Смирненски.

През 1941 г. изтъкнатият учен основава Българския библиографски институт „Елин Пелин“ в София и е негов директор до закриването му през 1964 г. Той полага основите и на модерното библиотечно образование в България. По негова инициатива в Софийския университет е открита специалност за подготовката на библиотекари и библиографи с висше образование. Там е последователно хоноруван доцент, хоноруван професор, а от 1952 г. – редовен професор. През същата година основава Катедрата по библиотекознание и библиография, която ръководи до 1969-а. Тодор Боров има особено ценен принос в българската култура и като директор на Народната библиотека (1944 –1949).

Близо 65 години той трайно присъства в обществено-културния живот на страната ни. Предава знанията и опита си на десетки свои последователи. Ученикът му проф. Марин Ковачев си спомня: „Сред многостранната дейност на проф. Тодор Боров винаги ме е впечатлявала подчертаната му любов към книгата и професията на книговеда, библиотекаря и библиографа, но и магията, чрез която той съумява по един специфичен, свой, изключително елегантен начин да я събуди и „отгледа“ у хората.“ С високата си култура и многостранна дейност проф. Боров заема почетно място на голям учен не само в българското, но и в световното библиотекознание. Неговите синове – философът, литературовед и културолог проф. Цветан Тодоров и физикът акад. Иван Тодоров също са забележителни учени със световна известност.