„Моето амплоа е да търся и да откривам морфологическите принципи на актьорското майсторство, т.е. как той (бел. ред. актьорът) се подготвя за ролята си. Художникът изгражда образа върху платно с четка и бои, актьорът прави това със собственото си тяло и психика“ – споделя видният преподавател по сценична реч проф. Пенчо Пенчев. Той е автор на книги учебници, в които разработва въпросите на техниката на говора и изграждането на словесното съвършенство. Сред неговите заглавия са „Рецитаторското изкуство“ (1962), „Изкуството на разказвача – изпълнения на епически произведения“ (1978), „Детска театрализирана игра“ (1980) в съавторство със Стефка Алексиева, „Словесно изпълнителско изкуство“ (1988), „Изкуството да владеем слушателя“ (1982), „Говорна култура“ (1991) и др.

Пенчо Пенчев (11 март 1925 – 31 март 1996) е роден в русенското село Кошов. Завършва класическия отдел на Държавната гимназия в Русе. В актьорското изкуство прохожда на сцената на Варненския театър, а първият му учител е актьорът и режисьор Изидор Хершкович, който по онова време прави т.нар. площаден театър във Варна. Паралелно учи и във ВИТИЗ при знаменитите Боян Дановски, Кръстю Мирски и Стефан Сърчаджиев. През 50-те и 60-те години на миналия век изиграва над 100 роли в Младежкия театър в София. Също така участва в редици пиеси на Радиотеатъра – „Чапаев“ по романа на Дмитрий Фурманов, „Кражба“ по едноименната пиеса на Джек Лондон, „Криворазбраната цивилизация“ по Добри Войников и в „Приказка за златния дядо и дребната рибка“ от Мирон Иванов, където си партнира с Иван Кондов, Нейчо Попов, Григор Вачков, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Георги Парцалев и др. Чуйте Пенчо Пенчев в изпълнение на „Истинска случка“ от Николай Широв-Тарас в предаването „За всекиго по нещо“ – записът е от 1955 година и публиката е на живо в студиото:

През 70-те години актьорът се насочва основно към преподавателска дейност. Както твърди самият той: „Оказа се, че това е мое вродено желание – освен да правиш нещо, да учиш и другия да го прави, след като си открил за себе си закономерностите на една професия“. Първоначално преподава сценична реч във ВИТИЗ, а сред учениците му са Йосиф Сърчаджиев, Мария Статулова, Павел Поппандов и много други талантливи наши актьори. От 1978 г. е преподавател по изразително четене в Благоевградския педагогически институт. Става професор по словесно-изпълнителско изкуство и ръководи катедра по тази дисциплина, по-късно Катедра по театрално изкуство в Югозападния университет. „Някои смятат, че тези дисциплини трябва да са второстепенни, но за мен те са особено нужни на всеки, който се занимава с преподавателска дейност – смята професорът. –  Театърът също е наука на възпитанието и дава достатъчно примери от живота, които въздействат много повече от теоретичните и скучни поучения. Човек се възпитава най-добре чрез изкуството, а не чрез директните внушения на норми за поведение. Ние първи в Благоевград завоювахме театъра като територия за възпитанието и съм благодарен на местните педагози, че ми позволиха този успешен експеримент.“

Проф. Пенчо Пенчев е един от първите преподаватели по словесно-изпълнителското изкуство в българските училища и университети. През целия си творчески път, както споделя той самият, го вълнуват проблемите на т. нар. изразително четене. Неговата школа обучава много студенти, които усъвършенстват неразривно свързаните елементи между театъра и училището, словото и училището.