В началото бе указ – Указ № 126 от 29 август 1879 г., подписан от Александър I Батенберг, с който князът насрочва за 30 септември същата година провеждането на първите в Княжество България редовни парламентарни избори за Обикновено народно събрание. Неговите най-важни функции са да обсъжда и да приема законопроектите, да разглежда и да гласува държавния бюджет, да гласува предложенията за държавни заеми, данъци и пр. С подготовката на изборите князът натоварва консервативното правителство на Тодор Бурмов – първият министър-председател на Третата българска държава.

Конкуренти в мандатната надпревара са двете основни партии в млада следосвобожденска България – косервативната и либералната. Тук е важно да се види каква е социалната основа на тези две партии, защото това впоследствие се оказва важен фактор за съдбата на първото Обикновено народно събрание.

Либералното течение се оформя в партия през есента на 1879 г. Тогава налице са централно ръководство, програма с основните възгледи и политическите позиции на либералите, изявени лидери като Петко Каравелов, Драган Цанков, Петко Р. Славейков и все по-открояващият се Стефан Стамболов, организирана членска маса.

Социалният състав на Либералната партия се формира от селски даскали, млади свещеници, лекари, писатели, възпитаници на руски и някои западни университети, бивши национал-революционери и участници в националноосвободителните борби. Така партията е изразител на интересите на мнозинството от селското население – дребни и средни земеделски стопани, занаятчийството от града, дребни и средни търговци, на част от интелигенцията, произхождаща от дребната и средна буржоазия, на голяма част от административния, общинския, окръжния и централния апарат. Както е видно това е широка социална основа за разлика от тази на консерваторите, които представляват интереса на една тясна прослойка на търговско-лихварската буржоазия. При положение че по предписанията на Търновската конституция народните представители в Обикновеното народно събрание се избират по един на всеки 10 000 души и то само онези, които са навършили 30-годишна възраст, е ясно защо при една избирателна активност от 32% Либералната партия на Петко Каравелов печели убедително вота с над 70%, а самият той е избран за председател на парламента.

Би следвало князът да възложи съставянето на правителство на най-голямата парламентарна фракция. Това обаче не му се харесва и той се опитва да убеди Петко Каравелов да бъде съставен коалиционен кабинет с участието на Димитър Греков и Григор Начович. Преговорите за такъв формат, разбира се, се провалят и на 24 ноември 1879 г. Батенберг разпуска Народното събрание и назначава кабинет начело с митрополит Климент Търновски (Васил Друмев), в който думата имат отново консерваторите. Така поради краткия период на съществуването си Първото обикновено народно събрание не гласува нито един законопроект. Ще се запомни освен с партийните борби и с решението храм-паметникът „Александър Невски“ да бъде построен в София.