В зората на държавното радио у нас, още през 1936 година Радио София започва да излъчва емисии за чужбина чрез предавателя на къси вълни (КВ/SW) LZA, добил популярност като радиостанция „Елза“. Първоначално са излъчвани само кратки новини на есперанто, а на 1 май 1937 година се поставя началото на редовните емисии – пет пъти седмично, на френски, немски, английски, италиански и есперанто.
Първите емисии на чужди езици
На 16 февруари 1936 година сутрешната програма на Радио София за страната, включително божествената литургия от храма „Света София“, се предава и на къси вълни и се чува в цяла Европа, Северна Африка и Северна Америка. Списанието „Ново Радио София“ публикува извадки от писма на слушатели от чужбина, които са чули пробното излъчване и са написали ласкави отзиви за емисията. Именно тази дата се смята за начало на предаванията за чужбина. През април 1936 година в неделя се излъчва цялата национална програма на Радио София на къси вълни, в понеделник, сряда и събота – обедната, а във вторник и четвъртък – обедната и вечерната.
На 3 октомври 1937 година се открива радиопредавателят край сало Вакарел с антена, която построена от немската компания „Телефункен“ и е истинско техническо постижение за времето си. От този тип в Европа има още две такива антени – в Англия и Унгария. Тя има вретенообразна форма, с височина 215 метра и тежи 130 тона, като е укрепена с четири железни обтегача. През Втората световна война антената не е пострадала при бомбените нападения, защото е служила за ориентир на англо-американските летци при полетите им над България към Румъния.
С откриването на предавателя край Вакарел емисиите на Радио София на чужди езици започват ясно да се чуват в Европа. Говорителите, които застават пред микрофона са автори и изпълнители, които сътрудничат на радиото. Редакторът във вестник „Българско слово“ („La parole bulgare“) Жорж Милчев подготвя седмичните предавания на френски език. Работещият тогава в Дирекцията на печата Петър Увалиев (един от най-влиятелните български интелектуалци емигранти през втората половина на ХХ век) прави програмите на италиански език. Седмичният преглед на събитията в България се превежда на немски език от специално натоварения с тази задача служител от германското посолство д-р Науман, а два пъти в седмицата инж. Бори Ганчев чете беседи на немски. Говорители на английската емисия са Михаил Хаджимишев (по-късно известен оперен режисьор у нас) и чиновникът от Дирекцията на печата Ляков. Емисиите на есперанто четат индустриалецът Стефан Ганчев и графикът от Държавната печатница Кирил Дражев. След 1938 година предаванията на Радио София на чужди езици увеличават броя си и предлагат по-разнообразно съдържание.
По време на Втората световна война предавания за чужбина се излъчват и от нелегалната радиостанция „Обединена България“ (от февруари 1942 до ноември 1943 година) в София. Създадена е по инициатива на Петър Габровски – министър на вътрешните работи и на народното здраве в първото и второто правителство на Богдан Филов (1940 – 1943 година), Панайот К. Чинков – един от най-изтъкнатите български преводачи и журналисти между двете световни войни, първи политически коментатор на Радио София и директор на Дирекцията на националната пропаганда (ДНП), а също и на сътрудници в Дирекцията. Причина за създаването на радиостанцията са политически противоречия с ръководството на Радио София, което не се подчинява на ДНП и успява да запази относителна независимост. Радио „Обединена България“ защитава по-твърдата позиция на българската държава и добрите й връзки с Германия. То имитира чуждестранните радиостанции на български език и се противопоставя на антибългарската пропаганда на Радио Лондон. Късовълновият предавател, който е взет от Военновъздушните сили, се намира в квартал „Овча купел“, по-късно е преместен в Царибродския квартал (днес „Красно село“), а студиото на „Обединена България“ се помещава в сградата на ДНП на улица „Княз Александър I“ №10.
През юли 1944 година от предавателя „Български новини“ започват да се излъчват специални емисии на къси вълни, предназначени за нашите сънародници в чужбина. Те съдържат вътрешни и външни новини и са организирани от Дирекцията на печата – Осведомително отделение. През 1944 – 1945 година на къси вълни от София излъчва радиостанцията „Фронт и родина“.
Следвоенното развитие на Радио България
След войната предаванията й са преустановени, а техниката и екипите се прехвърлят към новосъздадената главна редакция „Предавания за чужбина“. След 1945 година предавателят на къси вълни е наречен „Родина“, а програмите на чужди езици се излъчват и на средни вълни по първа програма на Радио София. През годините броят на езиковите редакции значително нараства – освен на есперанто, италиански, английски, френски и немски, започва излъчването на всекидневни програми и на турски, гръцки, сърбохърватски, албански, испански, полски, чешки, унгарски и румънски език (след 1 януари 1950 година предаванията на последните четири езика са спрени). Засилен е обменът на записани програми за живота и социалистическото строителство между НРБ, СССР, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия. Увеличен е броят на предаванията на английски, немски, гръцки и турски език. В периода 1948 – 1962 година емисиите за чужбина на български език са обявявани като Радио Родина. След 1962 година започват предавания и на арабски и португалски език, както и специализирани емисии за Африка на английски, френски и португалски и за Латинска Америка на испански и португалски.
От 1992 година предаванията за чужбина на БНР се наричат Радио България. Тази уникална програма в структурата на Радиото продължава да представя и оформя облика на нашата страна пред света, нейната национална и културна идентичност като основен, а често и единствен достоверен източник на информация от и за България. Слушателската ѝ аудитория обхваща милиони чуждестранни радиослушатели и българските общности зад граница, което определя специфичната ѝ продукция и роля.
Емисиите се излъчват на средни и къси вълни за Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка на български, английски, немски, френски, испански, италиански, сръбски, гръцки, албански, турски, арабски и руски език (емисиите на руски тръгват в ефира на 26 септември 1994 година). През същата година, след 10-годишно прекъсване в хода на т.нар. възродителен процес, са възобновени предаванията на турски език на средни, къси вълни и ултракъси вълни (УКВ) за районите в България с компактно население с турски етнически произход. Турска редакция при Радио София е създадена през 1945 година, а излъчването на емисиите на турски език за чужбина на къси вълни започва през 1959 година.
Програми на Радио България се предават и от над 50 радиостанции в повече от 30 страни. Доказателство за това, че посланията му достигат до хора от различни точки на света, е активната комуникация (традиционна, а по-късно и електронна) със слушателската аудитория, която има своята национална специфика и изградени навици. Сред слушателите има такива с над 30-годишен „стаж“, а възрастовият им диапазон варира от 8 до над 80 години.
От май 2004 година Радио България публикува своята продукция от текстове, снимки и аудиофайлове на собствени интернет страници, на 11 езика (български, руски, английски, немски, френски, испански, сръбски, гръцки, албански, турски и арабски). В новоизградения сайт на БНР Радио България представя своя мултимедиен продукт, който гради модерния образ на нашата страна. Сайтът на БНР е единственият български сайт, поддържащ толкова езикови версии. Чрез качествено и достоверно съдържание, обогатено с илюстративен снимков и звуков материал, и с екип от професионалисти Радио България допринася за осъществяването на обществената мисия на БНР и защитава престижа си на авторитетна радиостанция. Медията разширява дейността си и с участие в проекта „Евранет“ (който се осъществява съвместно с 16 радио-телевизионни станции от 13 европейски страни), като редовно изпраща за излъчване материали на английски, немски, френски и испански език.
Новинарските емисии, на страницата на български език, информират многобройната аудитория на българската диаспора за живота и събитията България. Многобройните кореспонденции описват дейностите и инициативите на българските общности по света, разказват за българските училища и културни центрове в различни страни. Редакцията „Предавания за чужди радиостанции“ утвърждава авторитета на Радио България пред българските посолства и културни центрове в чужбина, които редовно използват предоставените програми на 11-те езика, при отбелязване на важни национални събития. В помощ на българските училища по света се подготвят и специални образователни програми по литература и история.
На 31 януари 2012 година, по финансови причини, се прекратяват излъчванията на къси вълни с изключение на предаванията на турски език. Емисиите на балканските езици се излъчват на средни вълни от предавателя в Петрич до 15 февруари 2012 година и от предавателя във Видин до 31 май 2012 година.
От 2015 година Радио България има 24-часова програма онлайн на 11 езика, а от 1 декември 2016 година – на 10, редуциран е арабският език. Единствено емисиите на турски език продължават да се излъчват както в ефир, така и на средни вълни и УКВ. От 9 май 2016 година те са на честотата на новосъздадената регионална радиостанция на БНР – Радио Кърджали.