На 1 май голяма част от света чества Деня на труда и международната работническа солидарност. На тази дата много страни отбелязват обществените и икономически постижения на организираното работническо движение, борбата за по-голяма държавна защита за работещите. Това е и ден на левите движения.

Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през XІX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права, като едно от основните искания е въвеждането на 8-часов работен ден. Това искане е издигнато най-напред от работниците в Австралия на 21 април 1856 г. и оттогава Денят на труда се чества в страната всяка година. Каменоделци и строители от Мелбърн спират работа и тръгват на протестно шествие от Мелбърнския университет, завършило с демонстрация пред сградата на парламента. Така те стават първите, които отстояват правото си на достоен труд и почивка, а протестът им получава широка подкрепа от трудовите хора по света. На 1 май 1886 г. профсъюзите в САЩ провеждат мащабна национална стачка, в която участват над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията разпръсква протестиращите, като ранените са около 200, а убитите поне четирима. Това нагнетява допълнително напрежение и на 4 май на площад „Хеймаркет“ в Чикаго е организиран мирен протестен митинг срещу полицейското насилие, по време на който неизвестно лице хвърля бомба срещу служителите на реда. Един от тях загива на място, шестима умират по-късно от раните си, а десетки са ранени. В настъпилия хаос полицията открива огън срещу работниците, сред които има убити и ранени (точният им брой е неизвестен). Градът е залят от вълна от арести, обиски и всички синдикални издания са спрени от печат. Във връзка с експлозията седем анархисти са обвинени в конспирация и убийство въпреки липсата на доказателства, че имат нещо общо с нея. За двама присъдата е каторга, а петима са осъдени на смърт чрез обесване. На 11 ноември 1887 г. са екзекутирани четирима от тях (един се самоубива в затвора). Шест години по-късно останалите осъдени са помилвани, а новият губернатор на щата Илинойс обявява убитите анархисти за невинни.

На Учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж през 1889 г. е приета резолюция за честването на Първи май като годишнина от началото на голямата стачна вълна в САЩ и в памет на „мъчениците от Хеймаркет“. По предложение на американската делегация конгресът призовава 1 май 1890 г. да бъде отбелязан с международни демонстрации с искане за 8-часов работен ден и други социални придобивки като израз на международната работническа солидарност.

През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на 1 май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир.“ На конференцията е решено, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май навсякъде, където е възможно, без негативни последици за работниците.“

Денят на труда е отбелязан за първи път през 1890 г. в САЩ, много страни на Европа, в Чили, Перу и Куба, което е огромен успех за работническото движение. Днес Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник или неработен ден в повече от 80 държави. Иначе дни, посветени на труда и трудовите хора, има в над 140 страни по света, но не всички от тях се празнуват на 1 май. Любопитно е например, че в САЩ и Канада отбелязват Деня на труда в първия понеделник на септември, във Великобритания – в първия понеделник на май, а в Япония на 23 ноември се празнува Денят на благодарност към труда.

Първият опит за честване на Първи май в страната е през 1890 г. по инициатива на Българското типографско дружество в София, а през 1893 г. е първото масово отбелязване на празника в столицата, Пловдив и Видин. През 1939 г. с указ на цар Борис III Първи май е обявен за официален празник, а след политическите промени от 9 септември 1944 г. Денят на труда става един от най-тачените и почитани празници у нас. През следващите 45 години той традиционно се отбелязва с мащабни манифестации в цялата страна. След 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден.

Нека си припомним миналото през погледа на един ветеран на Българската комунистическа партия, кръстника на град Първомай и чрез звукова картина на първомайска манифестация от времето на социализма.

За поколения българи Първи май символизира надеждата за по-добър живот, желанието да се живее в един по-справедлив свят. Времето на манифестациите, всенародните тържества, вълненията около същността на този празник – свободния и съзидателен човешки труд, както и на възторженото отношение към него отдавна е отминало. Времената се менят, а с тях и ценностите и нравите. За повечето хора, най-вече по-младите, Първи май е почти обикновен ден от календара. Но въпреки че не е изграден тъй „очакваният земен рай“, за който Христо Смирненски говори в стихотворението си „Първи май“ (1920 г.) – един от най-възторжените химни в прослава на труда, той, трудът, е в основата на всичко – на живота, нацията, духовността.